12/08/2026
Успешен предприемач, обиколил половината свят, но не забравил род и родина. Така може да опишем Хаджи Ненчо Палавеев, който търгува от Балканите до далечна Япония.
Роден е в семейството на търговец от Копривщица. През 1869 г., едва десетгодишен, заминава към Светите места и става хаджия. Само две години по-късно е изпратен да учи занаят в Кайро, където компанията, в която баща му е съсобственик, извършва голяма част от дейността си.
Купува и продава различни стоки – храни, платове, скъпоценности. Постепенно разширява дейността сив Европа, Азия и Африка, а стремежът постоянно да намира нови пазари го отвежда от Севастопол и Каспийско море до Хартум и Мека, през Аден и Занзибар и чак до Индия и Япония. Междувременно се сдобива с акции в египетски банки, както и в дружеството, строящо Суецкия канал.
В България предоставя десетки хиляди левове за ученици и училища, за вдовици и инвалиди от войните (1912 – 1918), за църковни храмове и дори за дейности като залесяване.
Основната част от даренията отиват за неговия роден град. Сред тях е сумата от 1.5 млн. лв. за паметник-костница на Априлските въстаници, още близо толкова за местно читалище, а най-мащабното дарение е от 6 хил. английски лири (или тогава малко над 3 млн. лв.). С тези пари е учреден фонд за издръжка на полукласическа гимназия, носеща името „Любен Каравелов“.
Големият благодетел Хаджи Ненчо Палавеев умира през 1936 г. в София, осъществявайки последното си желание – да приключи своя земен път на родна земя.
