19/09/2020
Понякога болестта има символично звучене. Необходимо е само да се научим да разбираме езика, на който говори то с нас чрез сигналите, които ни изпраща.
Безуспешно се лекувате от язва? А не се ли увличате по „самоизяждане", „гризете себе си"? Мъчат ви болки във врата? Не е ли време да махнете тези, които ви висят на врата? Гърбът ви боли? Може би сте се нагърбили с твърде непосилни задачи? Страдаете от астматични пристъпи? Помислете кой или какво не ви дава да дишате с пълни гърди, задушава ви…
„Както е невъзможно да пристъпите към лекуване на око, без да мислите за главата, или да лекувате главата, без да мислите за целия организъм, така и не може да лекувате тялото, без да лекувате душата" — пише Сократ.
Бащата на медицината Хипократ също твърдял, че човешкият организъм е единна структура. И подчертавал, че е много важно да се търси и отстранява причината за болестта, а не само нейните симптоми. А причините за нашите телесни болежки много често се обясняват с психологическото ни неблагополучие.
Психосоматиката (гр. psyche — душа, soma — тяло) е наука, която изследва влиянието на психологическите фактори на телесните заболявания.
Психотерапевтът д-р Сергей Новиков, казва: „Психосоматиката не е просто взаимовръзка между телесното и психическото. Това е цялостен подход към пациента, който престава да бъде просто носител на някакъв орган или симптом на заболяване и се превръща в пълноценна личност със своите вътрешни проблеми и като следствие – на телесните си недъзи".
Още през 30-те години на миналия век един от основателите на психосоматиката Франц Александер определил седем класически психосоматични заболявания – така наречената „свята седморка". В нея влизали: есенциална (първична) хипертония, язва на стомаха, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм, бронхиална астма, колит и невродермит. В днешно време списъкът с психосоматични разстройства е много по-дълъг.
„По данни на Световната здравна организация от 38% до 42% от всички хора, посещаващи традиционните лекарски кабинети, са пациенти от психосоматичния профил, но аз мисля, че те са много повече", допълва Новиков.
Стресът, дългото нервно напрежение, душевните травми, скритата обида, страховете, конфликтите… Даже ако се опитваме да не ги забелязваме и да ги забравим, да ги изтласкаме от съзнанието си, тялото помни всичко. И ни го припомня. Зигмунд Фройд пише: „Ако изгоним проблема през вратата, то той под формата на симптом се връща през прозореца".
Бронхиалната астма възниква при попадане в дихателната система на едни или други алергени, може да се предизвика от инфекция, но и от емоционални фактори.
Астмата ни застига, когато не можем да дишаме с пълни гърди от нещо или някого. Когато жизнената ни ситуация се подрежда така, че търсим и не намираме „отдушник", живеем в тежка, гнетяща атмосфера, не получаваме и глътка чист въздух… Това заболяване може да се задейства от неблагоприятната обстановка в работата, когато шефът не дава на подчинения си да диша. Или в дома са нахлули орда роднини, които изобщо не смятат да си ходят и обстановката е – „няма кислород". Децата могат да боледуват от астма зарази силно контролиращите си родители, които почти ги задушават в прегръдките си.
Известният лекар, психотерапевт и писател Валери Синелников, автор на книгата „Възлюби болестта си“, смята, че повечето астматици трудно плачат: „Астматиците в реалния живот не плачат изобщо. Такива хора сдържат сълзите си, както и риданията. Астмата — това е сподавено хлипане… опит да изразиш нещо, което не можеш да покажеш по друг начин".
Смята се, че язвата може да е провокирана от пушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене, наследствена предразположеност, висока концентрация в стомаха на солна киселина, а също така и от бактерията хеликобактер пилори. Психологическите причини може да са продължителен стрес и особеностите на характера, присъщи на много болни от язва.
Хората с язва в повечето случаи са тревожни, раними, неуверени в себе си личности, които обаче изискват от себе си много, хиперотговорни. Те винаги са недоволни от себе си, склонни са към самобичуване и „самоизяждане". Има даже поговорка по този въпрос – „Причината за язвата не е това, което ядете, а това, което ви яде". Нерядко язва имат и тези, които са заседнали в някаква ситуация и им е трудно да приемат новите обстоятелства в живота си.
Болките в кръста могат да са по различни причини – травми, физическо претоварване, работа в неудобно положение, преохлаждане... Сред възможните психологически обяснения са силна емоционална реакция, хронично напрежение, в което се намираме. При непосилни емоционални и психически натоварвания човек не може да носи повече „тежкия си кръст", нагърбвайки се с товар, който не е в състояние да мъкне.
Диабетът от гледна точка на психосоматиката не се получава от сладък живот. Точно обратното… Според психолозите тази болест е провокирана от конфликти в семейството, продължителен стрес и обида. Но базовата психологическа причина за диабета е неудовлетворената потребност за любов и нежност. При хроничен „глад за любов" възниква желание да вкусиш поне малко от някаква радост житейска и човекът започва да „засища" емоционалните си празноти с храна. Храната става за него основен източник на удоволствие. И на първо място - сладкото. Следва преяждане, затлъстяване, повишено ниво на захарта в кръвта и сериозната диагноза — диабет. Като резултат дори сладкото като последен източник на наслада вече е забранено.
Според Валери Синелников организмът на диабетиците им подсказва: „Ти ще можеш да си доставяш сладко отвън, само ако направиш живота си „сладък". Научи се да се наслаждаваш. Избери си само приятното за теб. Направи така, че всичко в този свят да ти носи радост и наслаждение".
Световъртежът е банална проява на морска или транспортна болест и е симптом на различни болести, някои от които много сериозни. Лекарите знаят какви и знаят как да ги диагностицират. Но ако безкрайното ходене по лекарски кабинети не носи резултат, а докторите са единодушни, че „нищо ви няма", то причините могат да се потърсят на друго място.
Възможно е житейските обстоятелства и ситуации в момента да ви карат да се въртите като катеричка в колело. Или около вас се случват неща, от които ви се завива свят. А може би толкова бързо сте се издигнали по йерархичната стълбичка в работата, че за кратко време сте стигнали височина, на която ви се замайва главата?
За косопада също има обективни причини. Това са и гени, и хормонални нарушения, а и отново стрес. Често пъти косите падат усилено след тежки преживявания или нервен шок – смърт на близък, раздяла с любимия човек. Ако обвиняваме за случилото се себе си, отчаяно съжалявайки за загубеното, което не може да се върне, ние буквално „си късаме косите". Стремителното оплешивяване нашепва: „Време е да се разделиш с всичко остаряло и излишно, раздели се с миналото си, пусни го. И тогава на негово място ще дойде нещо ново. В това число и нови косми“.
Невралгията на троичния нерв предизвиква силна и мъчителна болка. Троичният нерв е петият от 12-те чифта черепно-мозъчни нерви, отговорни освен за всичко друго и за чувствителността на лицето. Ето какво е психосоматичното обяснение за тази раздираща болка. Ако не харесвате краката си, или размера на талията си, то тези недостатъци могат да се скрият със съответните дрехи, но лицето винаги е на показ. Освен това върху него се изписват всичките ви емоции. Но често не ни се иска да разкрият „истинското ни лице". Влизаме в роли и слагаме маски, лепим усмивки, за да скрием истинските си преживявания. И едновременно с това не ни се иска да се „обезличим".
Несъответствието между истинското ни лице и маската, зад която се крием, води до това, че лицевите ни мускули са постоянно напрегнати. Нашата сдържаност и вечна усмихнатост се обръща срещу нас – възпалява се троничният нерв, „парадното" лице изведнъж изчезва, а на негово място се образува изкривена от болка гримаса. Излиза, че сдържайки агресивните си импулси, любезничейки с тези, които с удоволствие бихме размазали, ние си удряме шамар сами на себе си.
Баналната болка в гърлото също би могла да има психологически предпоставки. Кой от вас не е хващал ангина или грип точно преди класното по математика, от която ви е „дошло до гуша"? А кой не е вземал болничен, защото на работа са го „стиснали за гърлото"?
Често ги боли гърло и хора, които трудно изразяват емоциите си. Те „преглъщат" обидата, въпреки че външно изглеждат силни и безчувствени. Но зад студенината се крие бурен темперамент, а в душата бушуват страсти. Бушуват, но излизат навън, а засядат в гърлото.
Разбира се, че не всяка болест онагледява различни фрази. Не всяка хрема е знак от съдбата, но все пак имайте едно наум. Естествено, че ще потърсите лекар, ако не ви е добре и нещо ви боли. Но ако забележите, че заболяването се лекува трудно и не му влияят предписаните медикаменти или животът ви е пълен със стрес и конфликти, струва си да се замислите дали вашите проблеми със здравето не са предизвикани от неотреагирани емоции, подтиснати обиди, преживявания или страхове. Не карат ли нашите неизплакани сълзи тялото ни да плаче?
