30/11/2020
Батак е град в Южна България. Намира се в Пазарджишка област и е административен център на Община Батак. Отстои на 148 км югоизточно от столицата София, на 55 км югозападно от град Пловдив и на на 35 км южно от областния център гр. Пазарджик. В близост до Батак са градовете: Пещера (15 км ), Ракитово (15 км) и Велинград (27 км). Освен общинският център, други населени места в Община Батак са с. Нова махала и с. Фотиново, и двете, намиращи се на изток от града.
Град Батак е разположен в долина от западната част на Родопа планина, по двата бряга на Стара река, на 1036 м н. вис. Заобиколен е от всички страни с издигащи се на 100-200 м над равнището му хълмове – "бърда" (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилнева скала, Галагонката и Бучете ). Над тях живописно се извисяват по-високите планински върхове. Цялото землище на град Батак, както и територията Община Батак е заета от планински релеф. В околността се простира Баташка планина (дял от Западните Родопи), която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и яз. Доспат, на изток - с река Въча, на север - с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност "Баташки снежник". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите - вр. Баташки снежник (2082 м), вр. Голяма Сюткя (2185 м). Наред с неизброимите си красиви кътчета, уникални места за отдих, спорт и туризъм представляват и намиращите на територията на общината пет язовира: "Батак", „Голям Беглик”, “Широка поляна”, “Беглика” (най-малкият) и “Тошков чарк”. Последните четири се намират около шосето Батак-Доспат (51 км), по средата на разстоянието, сред дивната родопска природа.
Местните климатични условия са изключително благоприятни за живеене, което е било оценено още от древните хора. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял Вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см в града и до 150 см в балкана. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като красив
високопланински курорт.
Населението на Батак към 2014 г. наброява около 3 200 жители.
История:
Земите около Батак са били населявани в най-дълбока древност. Доказателство за това ни дават многобройните и разнообразни находки и археологически обекти. Само в района на Батак са регистрирани около 20 тракийски, трако-римски, византийски и български крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др.
В м. „Кременете“ (в района на Горско стопанство “Беглика”), през 1958 г. проф. Йосиф Шопов попада на находище от старокаменната епоха, датирано към 12-то хилядолетие пр. Хр. Няколко години по-късно, в м. „Слънчева поляна“ (в района на ГС “Широка поляна”), е открито и второ такова находище. Пак в този район в пещерата Кривов чарк работници добивайки ломен камък, откриват неизвестни кости на грамадно животно. Изследванията в Института по палеонтология при БАН потвържИстория:дават откритието на изключителен екземпляр - носорог. Тази находка свидетелствала за живот тук от терциера - онази геоложка епоха, през която са се появили широколистните дървета и бозайниците, когато Родопите не са познавали снега и зимата.
До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи, в това число и района на Батак, се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като през него минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. От траките са запазени множество могили, крепости и следи от поселища. Един от тези паметници е тракийското светилище и крепост в м. "Дженевра".
По-късно, римляните и византийците също оставили своя отпечатък върху живота и културата на областта, който днес откриваме чрез не малкото антични и късноантични паметници.
През района на днешната Община Батак е минавал един главните антични пътища, които свързвали Горнотракийската низина и Мизия с Беломорието. Покрай този друм били разположени множество селища и крепости, свързани с охраната и поддръжката му. Старият римски път, чието трасе е било по направление Пазарджик – Пещера – Батак, е минавал край близката крепост „Касъкско кале“ или известно още като „Баташко градище“ (североизточно от Батак, в местността "Еледжик" - „Дъбето“). На същия стар път е била и крепостта на м. "Биглата" Други антични крепости в района са „Новомахленското кале“ (на изток от Батак) и „Каменишкото кале“ (Каменица), намираща се в подножието на Баташкия снежник. Две крепости има и в района на м. "Беглика": „Тошбоазкото кале“ (южно от стената на днешния яз. Голям Беглик) и крепостта "Манастира" при м. "Герджикова поляна". Към паметниците от този период се отнася и раннохристиянската базилика с манастирски комплекс край село Нова махала.
През ранновизантийската епоха (IV-VI в.) и особено при управлението на император Юстиниан I Велики (527-565 г.), фортификационната система е укрепена, като голяма част от старите крепости са обновени и са изградени нови кастели. Но дори и тези привантивни мерки не спрели набезите на изгладнелите нашественици от север. По време на славянското заселване Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете ѝ да се намират стратегическите пътища в северното и южното подножие на планината.
За това, че животът в района, с известни разлики, продължил съществуванието си и през средновековието, свидетелстват немалкото материални следи от тази епоха. Останки от средновековно селище, вероятно предшественик на Батак, са открити на около 3 км северозападно от града. Изхождайки от практиката да се надгражда върху по-стари структури, може да се предположи, че през средновековието са били преизградени и двете крепости в района на м. "Беглика": „Ташбоазкото кале“ и "Манастира". Според едно предание „Ташбоазкото кале било владяно от една българска княгиня от Чепинско, но след окончателното настаняване на турците в Родопите, което станало едва след превземането на целия Балкански полуостров, крепостта била разрушена“. На върха са запазени основите на манастир, както и следи от други сгради. От разположеното на обгледно място укрепление се разкрива красива гледка към яз. Голям Беглик" и цялата околност. Останки от друг средновековен манастир има и на връх Манастирище, намиращ се над западния бряг на яз. Батак.
След като в Родопите окончателно се утвърждава властта на Османската империя, планински села като Батак привличат много непокорни българи, които, за да съхранят християнската си вяра, се заселват в тях. Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност времето, в което възниква селището – предшественик на днешния Батак.
Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на селището било Батево, от брат, или от бате. Наречено е така вероятно от самите бежанци, избягали от репресиите поробителите. Настоящото си име тогавашното село получава по време на турското робство. Предполага се, че поради трудното за турския език произнасяне на името Батево то бива сменено на Батак (в превод от турски „кал“), изхождайки от намиралото се в близост до селото езеро, в северозападната му страна. Езерото било наричано от селяните «блато», а от турците «гьол» или «батак», защото по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.
Важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището през XVI в. е един надпис върху взидан камък на чешмата при Кричимския манастир "Рождество Богородично", върху който се разчитат, както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 г. - „От богохранимото село Батак”. По-късно селото се споменава в препис от 1657 г. на землищен крепостен акт от XV в., както и в османски документ от 1671 г.
Батак значително да се е разраснало още през XVII в., след преселване на избягали от насилственото помохамеданчване българи от Чепинското корито. Сведения за това ни дава т. нар. Чепински летопис на по Методий Драгинов, писaн в края на XVII в.: ...тогись повечето бежанци оть страхоть отидоха при стара риека та сьгрядиха ново селище Батіево. Асань оджя за кашмерь натера потурняците та расипаха 218 црькви. И така Божию попущенію расипаха се бльгарете ва Цепина...“
Тогава и впоследствие в Батак пристигат множество християнски семейства и от други застрашени райони – Доспатски, Неврокопски, Разложки.
На територията на община Батак се намира един от малкото добре запазени и забележителни паметници от първите векове на османския период – т. нар. Кемеров мост. В сегашния си вид мостът е изграден (преизграден) вероятно през късното средновековие (XV-XVII в.), когато през него е минавал пътят, свързвал Тракийската низина със Солун. До 1912 г. мостът е лежал на самата гранична линия между България и Турция.
Далеч от окото на поробителя, през целия период на османското робство, батачани запазват волният си дух на горди планинци. В сърцето на Родопите, свободолюбивите и трудолюбиви жители на Батак развиват дърводобива и скотовъдството и свързаните с тях занаяти. От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си със близките народи от Средиземноморието и Западните Балкани. В края на XVIII и началото на XIX век Батак е вече преуспяващо селище. Икономическия подем на селището дава тласък и на духовния живот. Построена е църквата „Св. Неделя“ (1813 г.), открива се училище (1835 г.), а по-заможните и любознателни батачани се учат в Пазарджик, Пловдив и чужбина. Трябва да се отбележи, че в баташката църква службите се изпълнявали на български език, докато навсякъде в храмовете из областта било позволено да се служи само на гръцки език.
В такава обстановка израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов и др. Все повече нараства и желанието на свободолюбивото населението за духовна и политическа независимост.
За архитектурния облик на Батак се говори още през 1819 г., когато се споменава като „дъскарско село“ със стотина къщи. Според пътешественика А. Викенел през 1847 г. селото наброява 1000 къщи, а в 1865 г. Стефан Захариев сочи, че то има: “400 къщя, много ханове, множество резници и 1500 жители”. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). Така през втората половина на XIX век Батак става най-голямото село в Родопите.
Името на града се свързва и завинаги ще остане свързано с героичното Априлско въстание. През зимата на 1876 г. започва трескава подготовка за предстоящото въстание. Доставя се оръжие и боеприпаси, изработват се и няколко черешови топчета. На 21 април комитетът научава за преждевременното избухване на бунта и веднага в църквата " Св. Неделя " въстанието е обявено. Общият брой на въстаниците надхвърля 1 000 души. В първите дни врагът е изненадан и смутен от смелостта на батачани. На 30 април стават първите стълкновения. С неописуем героизъм батачани отбиват всички пристъпи на озверения башибозук. На местността "Галагонката" един подир друг падат четири знаменосци на врага. От м. "Гробето" се стреля с черешови топчета. Но когато Ахмед ага Барутанлията с 8 000 души башибозук ги обграждат от всички страни, те са принудени да отстъпят в селото, където продължават героичната съпротива. Всяка къща, двор, училището и църквата се превръщат в гнезда на борба на живот и смърт. Особено драматична и трагична е съдбата на 2-те хиляди мъже, жени и деца, намерили смъртта си в малката църква “Св. Неделя”, превърнала се в тяхна последна крепост, надежда и... гроб. Десетки са случаите на безпримерен героизъм, саможертва и непреклонност, разказани от неколкото оцелели в тази кървава вакханалия. Врагът показва нечувано варварство и жестокост. В неравната битка загиват около 5 000 души, а селото е превърнато в пепелище. Заловените, без разлика на пол и възраст, са избити по най-зверски начин, "Онова, което видяхме там - пише американския кореспондент Макгахан - беше толкова ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг…Навред ужаси, ужаси и само ужаси…"
Благодарение на славната саможертва на Батак за освободата на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение. Най-будните умове на човечеството издигат глас на протест и възмущение - Виктор Юго, Уйлям Гладстон, Макгахан, Достоевски, Лев Толстой. Баташкото клане най-силно отеква в европейските страни и дава морално право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителната война.
Според наличната информация, преди въстанието Батак има население 8000 - 9000 души, а след това остават едва около 1200. Останалите живи батачани посрещат освободителната руска армия на 20 януари 1878 г.
След Освобождението Батак е възстановено почти във вида от преди разоряването му, като до първите десетилетия на XX в. запазва възрожденския си облик. Селището постепенно възвръща предишните си стопански позиции – съживяват се дърводобива и дървообработването, както и много други занаяти. До към 20-те години на XX век броят на чарковете отново надхвърлил 200. Баташките дъски от смърч били от най-прочутите по своето качество и се търгували успешно, както преди, така и след Освобождението.
Съгласно данните от първото преброяване на населението на Източна Румелия (след Освобождението, до 1885 г. Батак попада в границите на автономната област) от 1884 г. селото има 1815 жители. През 1912 г. е изработен първият регулационен план, съобразен със стръмния и оскъден терен край двата бряга на стара река.
Дори и след Освобождението населението на Батак не остава безпристрастно към останалите под османска власт сънародници. На 21 юни 1899 година в Батак се основава дружество на Македонската организация с председател Иван Хаджипопов, секретар Спас Калоянов и касиер Никола Попов. Още същата година в недалечния граничен пункт са изпратени 900 пушки и 280 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Освен тях, във войните за национално обединение участват и много други батачани, малцина от които оставят костите си по бойните полета.
Нова вълна преселници към Батак има след Балканската война, когато тук идват българи от серското село Горно Броди. Според проф. Иван Батаклиев групата на бежанците наброява 35 семейства. По-незначителен е броят на преселниците от Вардарска Македония (Прилепско и Кукушко) и от Албания (Призренско). Това население неминуемо е оказало своето въздействие върху местните нрави и културни традиции. Но в етническо отношение Батак е бил и си остава типичен български град.
Селището започва да се развива като планински курорт и туристически център след изграждането на Баташкия водносилов път (1953-1959 г.). Тогава започват да се строят първите станции и вили.
Батак придобива статут на град през 1963 г.
Освен гореописаните паметници Батак може да се гордее и с други. В непосредствена близост до църквата-костница "Света Неделя" се издига величествената постройка на действащия православен храм "Свето Успение Богородично". Основите му са положени през 1912 година, а проектът е дело на чешкия архитект Йосиф Шнитер.
Обекти на поклонническия туризъм могат да бъдат и многобройните параклиси, опасващи Батак. Някои от тях са изградени върху основите на стари църкви или манастири. В това число:
1. Параклис „Св. Неделя“ - в двора на храма-костница „Св. Неделя“
2. Храм-паметник "Св. Архангел Михаил" – намира се в границите на града, в северния му край, в местността "Божановите гробища".
3. Параклис „Св. Василий Велики“ - в северния край на Батак, под монумента „Априлци“.
4. Параклис „Св. Георги“ - на около 2 км северно от града. Строен е около 1912 г., а е въстановен е през 1942 г.
5. Параклис „Св. Никола“ - в източния край на града, край пътя за Пещера. Построен по инициатива на братята Тодор и Димитър Коларови.
6. Параклис „Св. Димитър“ - на около 3 км югоизточно от Батак.
7. Параклис „Св. Илия“ - на около 500 м южно. Строен е от баба Султана и Васил Домусчиеви.
8. Параклис „Св. Богородица“ - на около 1,5 км южно.
9. Параклис „Св. Св. апостили Петър и Павел“ - на около 2 км западно, разположен е на възвишението Петрово бърдо.
10. Параклис „Св. Марина“ - на около 3 км западно от града, в местността "Превала". Разположен е в дясно до пътя за „Цигов чарк“.
11. Параклис „Св. Андрей Първозвани“ - на около 8 км западно от града, в самия курорт „Цигов чарк“. Официално осветен на 20 ноември 1992 г.
12. Параклис „Св. Троица“ - на около 2 км северозападно от града, разположено е на едноименното възвишение.
Интерес представляват и няколкото стари баташки къщи, реставрирани и обявени за паметници на културата (Балиновата къща и др.).
Едно от местата, които посетителят на града не бива да пропуска е и Градският исторически музей. Поместен е в нова и обширна сграда, той показва интересни експозиции от историята на Батак.
