https://www.facebook.com/1197924883565895/

Вила Драгана

Home
Bulgaria
Dragana
Вила Драгана

Вила "Драгана" е разположена в с. Драгана, общ. Угърчин, ?

а всичко необходимо за приготвяне на храна от гостите: хладилник, печка, фурна, миялна машина, микровълновафурна. На същия етаж има и една спалня със самостоятелен санитарен възел. На втория етаж се намират 3 двойни спални с тераси и самостоятелни санитарни възли, TV. При необходимост в някои от спалните може да се постави и допълнително легло за дете. Стаите са големи и просторни. Къщата има централно отопление. На терасата на първия етаж има на разположение на гостите голяма маса със столове за хранене на открито през топлите летни дни. Вилата е оборудвана с аудио система и микрофон с възможност за караоке на Вашите партита.

19/02/2026

— Боже, — тихо попитало детето, — казват, че утре ще ме изпратиш на Земята... но как ще живея там? Аз съм толкова малко и безпомощно.

Бог се усмихнал:

— Твоят ангел ще те чака. Той ще бъде до теб и ще се грижи за теб.

Детето не мирясвало:

— Тук, на Небето, не трябва да правя нищо - само да пея и да се усмихвам, и съм щастливо... А как ще бъде там, на Земята?

Бог отговорил:

— Твоят ангел ще ти пее и ще ти се усмихва. Ще чувстваш любовта му и ще усещаш щастие.

— А как ще разбирам хората? Аз не знам техния език.

— Твоят ангел ще ти каже най-нежните думи, които някога си чувало. С търпение и грижа той ще те научи да говориш.

— А ако пожелая да поговоря с Теб?

— Твоят ангел ще събере ръчичките ти и ще те научи на молитва.

— А кой ще ме защитава?

— Твоят ангел ще те защитава, дори ако за това се наложи да рискува себе си.

Детето млъкнало за малко... а после прошепнало:

— Ще ми бъде тъжно, защото повече няма да Те виждам...

Бог отговорил:

— Твоят ангел ще ти говори за Мен. А Аз винаги ще бъда до теб - дори тогава, когато не го забелязваш.

В този миг на Небето настъпила тишина. Чули се далечни гласове от Земята. Детето усетило, че е дошло времето, и бързо попитало:

— Боже... ако вече е време да тръгвам — кажи ми, моля Те, как се казва моят ангел?

Бог нежно го погледнал и казал:

— Има много имена, но ти просто ще го наричаш „мама“.

27/12/2024

"След като родих чувах тези думи всеки ден. Връщайки се от работа, мъжът ми първо си миеше ръцете и веднага отиваше при бебето, без да обръща внимание на нищо друго в къщата. Тогава се влюбих в мъжа ми за втори път.
"Мама трябва да си почива" - усмихваше се той, взимаше Филип на ръце и започваше да му пее приспивна песничка, докато Филип не заспи.
"Мама трябва да си почива" - сънливо мърмореше, ставайки през нощта, за да смени пелените на бебето и да ми го даде в ръцете, за да го накърмя. Търпеливо чакаше малкия да се нахрани и внимателно го слагаше отново в креватчето.
"Мама трябва да си почива" - запретваше ръкави и го хранеше търпеливо с лъжичка.
"Мама трябва да си почива" - и приготвяше Филип, когато беше на една годинка, за разходка, давайки ми възможност да прекарам известно време на спокойствие.
"Мама трябва да си почива" - казваше усмихнато на сина ни и отиваше да му прочете приказка или да му разказва такива, които сам измисляше.
"Мама трябва да си почива" - казваше на Филип и двамата отиваха да проверяват домашните за следващия ден.
"Мама трябва да си почива" - намигна на Филип, когато той се прибра от абитуриентския си бал.
Когато чувах тези думи, ме обземаше някаква необяснима нежност, те сгряваха душата ми и веднага изчезваха, и тревогите, и умората ми. Очите ми се изпълваха със сълзи на щастие, което исках да споделя с целия свят.
Имаше и трети път, когато любовта ми към него ме връхлетя отново. Когато думата "мама" беше заменена с "баба".
"Баба трябва да си почива" - заплаши шеговито с пръст внука ни, когато остана да спи у нас за първи път, взе го на ръце и започна тихо да му пее приспивна песничка.
"Баба трябва да си почива" - намигна на внука ни и двамата приготвиха въдиците за да отидат на реката за риба в съботната сутрин.
"Баба трябва да си почива" - каза с лек укор в гласа си и подари на внука ни слушалки, за да не гърми музиката от таблета му из цялата къща.
Не доживя раждането на внучката ни съвсем за малко. След смъртта му Филип и неговата съпруга ме прибраха в техния дом и отказаха да ме оставят сама в празната къща. За първи път държах внучката си в ръце и плаках. Струваше ми се, че ей сега от някъде ще чуя познатия глас: "Баба трябва да си почива". Дори се огледах да го видя с някаква глупава надежда. Вечерта, вече в просъница чух гласа на сина ни Филип от хола: "Спи красавице, спи. Мама трябва да си почива!" Станах и отворих тихо вратата - Филип носеше дъщеря си на ръце и тихичко ѝ пееше приспивна песничка. Тази същата. От неговия баща."

От Интернет

25/12/2024

ХЛЯБ

От мене да знаеш, бабе, никой на тоя свят не е по-голям от хляба.

НИКОЙ!

Затуй хляба обърнат наобратно не оставяй!
На земята никога да не бъде, даже ако е в торбата с покупките! Сичко друго в краката си можеш да оставиш... грижите, неволите, дамската си чанта даже на пода можеш да оставиш, ама хляба никога.
Виж го моя къде е оставен - над хладилника! Най-високо да е в къщата!
Повече хляб отколкото ти трябва не купувай, че да не хвърляш после. Най ми е грехота, когато хляб се изхвърля. Вярвай, всичко тъй ми се свива щом се сетя като бях дете как не достигаше.
Жито няма! Брашно няма! Не можеш да омесиш... помня как децата не се радвахме на шоколади, а на бялото и пухкаво като сняг брашно. И всяка трошица събирахме, нищо се не хвърляше...
Сега кофите пълни, а душите празни!
Хубаво е... полезно е малко гладен да поседиш.
Да го научиш и имането и нямането.
Айде да си разточим сега нашето тесто. То вече си обиколи нивичката! Ама и ти много хубаво меси, я! Браво! Кога се научи?

"Кога се научих ли... та нали всяка сутрин съм те гледала, бабо... все през твойте ръце минаваше хляба та и всичко останало. Помня как казваше: "Ръце дето умеят да месят, не стареят!"

Баба до ден днешен дори корите за баница сама си меси и разточва... За хляба да не говорим...
Питите й като слънца греят! И гледам ги тези нейните ръце и се чудя, колко ли хляб е минал през тях, гледам и си мисля... Колко ли хляб има още да изям!

Мария Миразчийска

30/09/2024

- От къде си, момченце? - питат тригодишния ми син.
- От мама - отговаря той, без да се замисли нито миг.

Няма град, няма адрес, няма място.

Всички ние сме първо от мама...

Защото мама е цяла вселена.

Вселена от любов.

Моника Василева

19/09/2024

Отвъд тази бясна родителска амбиция да имаме по-скоро добри оценки, отколкото образовани деца, има друга история.
Отвъд трескавото пазаруване на дрехи, коя от коя по-маркови, по-скъпи и по-ненужни. Пуфтенето, парада, в който се превръща сегашният първи учебен ден, снимките, телефоните, суетата, мъглата от парфюми, претенциите.
Днес друга история ще ви разкажа.
За едно дете, което видях да седи самичко, малко встрани от останалите. Имам навика да тичам близо до училището и да сядам на пейките да блея, преди да се прибера.
Детето, момче на около 10 години, седеше съвсем кротко, държеше си раницата и оглеждаше съучениците си отдалеч. Тържеството явно беше свършило и всички се разотиваха вече - кой го чакат с колата техните ей там, кой отива да яде пица с класа и класната - всички го подминаваха.
Нито един негов връстник не го поздрави, нито го покани нанякъде заедно. Детето се повъртя още малко и седна на оградата да си клати краката. Маратонките - обикновени, не скъсани, но не и нови. Обикновена тениска, къси спортни панталонки - дете бе.
Извади от раницата синя найлонова торбичка, в нея две филии, май луканка имаше между тях и домат. Видях, защото по едно време изтърва една хапка от устата си и уличната котка веднага дотърча да яде. После слезе от оградата и даде на котката половината сандвич, нещо й говореше, не чух какво.
След малко от двора излязоха още 4 деца с колелета. Спряха се, погледаха ситуацията с котката и сандвича, после тръгнаха. След малко едно от тях каза нещо на приятелите си и спряха. Викам, ся тия ще отидат да се заяждат, да се подиграват или нещо ще гонят котката сигурно.
Върнаха се назад, по-високото момче остави колелото на тротоара, отиде и клекна до котката, взе да я гали.
- В кой клас си?
- Аз ли? Ами в шести.
- С кой си тука? Сам ли?
- Ами сам съм.
- Е що не си с класа? Няма ли да ходите някъде?
- Не ги познавам.
Мълчание.
- От къде си ти?
Каза детето от къде е. Преместили се с майка му и баща му скоро, за да може да учи тук. От малък град били, там нямали работа родителите му, тук си намерили. Майка му дошла с него сутринта, ама сега още била на новата си работа и него нямало кой да го вземе, каза в кой квартал живеят. Щял да се прибере с автобуса.
Едно от другите момчета се усети и вика:
- Знаеш ли къде е спирката на десятката? Можеш ли от там да се оправиш до вас?
- Мога.
Мълчание.
- Абе, аре бе, ще дойдем с тебе. Ще те изпратим.
Качвай се на рамката, и ..
Тоя сандвич не казвай на майка ти, че котката го изяде.
И си тръгнаха.
P.S. И детството оцеля.
Eva Koleva , 2022г.

06/09/2024

Обичам сирене. Ама го обичам - обичам - обичам. Но днес нещо ми приседна. Ама така безумно ми приседна едно сирене в "Кауфланд", че се разплаках като малко дете пред една толкова вехта рокля и пред един толкова вехт анцуг. Пред една толкова износена рокля на една Бабка и пред един толкова износен анцуг на един Дядо. И заваля порой. И от очите ми. И в сърцето ми. Брутален, безобразен, скандален порой... Не ме е срам от сълзите. Щото не съм скапан емоционален инвалид...
- Момче, защо си взе опаковка с шест яйчица?
Обърнах се и видях една усмихната Бабка, стискаща опаковка с десет яйца. До нея стоеше един Дядо, подпиращ се на бастуна си. Бабката сложи яйцата в количката между двама им. В същата имаше още едни кори за баница, един нарязан хляб, едно кисело мляко, пликче с картофи, лук, една бутилка олио и един пакет с локум...
- Чедо, сигурно не си забелязал, но яйчицата по десет са на промоция. Много по-изгодно е да си купиш десет яйчица, вместо шест. Даже са и от големите. Размер "L"!
- Имам поставка за яйца в хладилника. И тя е само за шест яйца. Затова така.
- Хладилникът ти малък ли е?
- Не, не е.
- Защо не поставиш тогава останалите четири в някоя купичка? - ме попита Бабката. - Така ще си имаш четири яйчица повече за същите пари? Но ти си млад. И сигурно не ти остава време да четеш брошурите като нас, старците.
И мигом гърлото ми се сдоби с безобразна буца. С безобразна буца, стиснала в брутална хватка всичките ми думи... Като в безмилостно менгеме...
- Искаш ли да ти издам една тайна?
Кимнах. Просто кимнах... Нямах сили за каквито и да било думи...
- Как се казваш, чедо?
- Иван.
- Аз съм София. А това е мъжът ми Стефан - рече Бабката. - Извини го. Че не говори. Сладкодумец беше. Голям сладкодумец беше. Но го покоси инсулт. Преди няколко години.
София бръкна в чантата си и извади смачкана брошура на "Кауфланд". Показа ми последната страница и ми каза:
- Виж, само и единствено в събота през цялата седмица има друга промоция. Цели 800 грама натрошено сирене "Родопско чудо" за 4,99. И ще му направя баница в събота на Стефчо. На моя Стефчо. При това - със сирене. А не с извара. Днес ще купим корите за баницата. Те много рядко са на промоция. Е, едно време си ги точех сама, но вече много ме боли кръста. Но яйцата днес пък са по-евтинки. Както и олиото "Плиска". Навремето правех баницата с масло. Но много поскъпна оттогава. Но и с олио си става чудесна баничка. Просто трябва да е с любов... Така че ако имаш път към магазина в събота - натрошеното сиренце "Родопско чудо" ще е само 4.99. И не че е малко... Но пак си е нещо...
Има реплики, които парализират. Всичко в теб парализират. Само не и сълзите ти. Те потичат. Но потичат навътре в теб. От очите към сърцето ти. И горчат. Много горчат. Ама адски много горчат... Но част от сълзите ти, стичащи се навътре в теб - набиват спирачки, дават газ на задна и след миг паркират в очите ти. И сълзите бликват... Твоите. Не и тези на Бабката. Тя отдавна вече не плаче. В очите ѝ отдавна плува само примирението. Показва ти толкова смирено брошурата Бабката, че все едно шепне: "Извинете за безпокойството. Извинете, че със Стефчо сме още тук. Извинете, че сме още живи!". Примирението на Бабката контрастира скандално с яростта в теб, която искаш да натъпчеш в пълнител на "Калашников" и да разстреляш скапаната система. И да я сринеш до основи. Не можеш да кажеш каквото и да било... Молиш Бабката да те изчака. И спринтираш. Ама спринтираш - спринтираш - спринтираш... Като Тасманийския Дявол спринтираш... След малко се връщаш с пакетче масло и с буца НЕнатрошено сирене. Не си проверил сутринта в нета кой празнува имен ден. Псуваш се наум. Но и се сещаш, че вече си ѝ споделил, че си Иван. Мамка му, няма как да я излъжеш, че си именик днес... Решаваш да си честен. Много честен. Ама адски много честен... Разказваш на София за Баба си & Дядо си. Как вече не са до теб. Как са те отгледали. Как са те възпитали. Твоите две най-ярки Звездички горе... Горе в Небесата... Как навремето Баба ти е правила баница. Баница за трима. За теб, за Нея, за Дядо. Как само твоята третинка е била със сиренце. И как техните са били с извара. Как са те лъгали Двамата, че чичо доктор уж не им е давал да ядат соленко... Дееба и кинтите, дееба... Молиш Бабката да приеме една банкнота. Ей така. Нищо че нямаш имен ден. Нито рожден ден. Едвам я убеждаваш да приеме... Прегръща те. Ти пък плачеш. Плачеш на 40... Не те е срам от сълзите. Не си скапан емоционален инвалид... Стефчо не разбира какво става. И по-добре, че не разбира... София и Стефчо поемат към касите. Бабката се обръща. И ти маха. Мах - мах - мах... И ти ѝ махаш. За сбогом... После слагаш в количката си едни кори за баница, едно кисело мляко, едно масло, едно сирене. Ще сготвиш довечера баница. За Баба, за Дядо, за теб. И, да, сълзите (ще) горчат... Много (ще) горчат... Ама адски много (ще) горчат...😢

Иван Баришев
Чрез "Вълшебни приказки"

15/07/2024

"- Дончо, къде си, баба? Айде да впрегнеш каруцата и да ме заведеш довечера на мегдана. Щяло да има сватба. Страхил женил щерка си. Те са голям род и дълго хоро ще стане.

- Къде, бе бабо, по сватби ще ходиш? Че нали краката те болят?

- Аз няма с краката да играя, бе синко, а със душата. Баба ти да не би да е чакала цял живот хорото у къщата да ѝ дойде. Тя е ходила при хорото. Чакаш ли някой да дойде радост да ти направи, цял живот тъжен ще ходиш. Ти виждал ли си море при реката да оди. Реките тичат към морето. Прегърнат ли се водите и самотата се е изпарила. Че аз и дядо ти едно време не го чаках. Ако чаках на него и теб сега нямаше да те има. Като му усетих погледа по мене, поослушах се и като той не подхвана, аз го подхванах. Един ден минах покрай тяхната къща, след туй занесох на майка му уж да ѝ раздам за Великдена. И така мина се не мина и се оженихме. Никога да не чакаш нищо, че само чакането ще ти остане. И ръцете ако стояха, гладен ще умреш. Айде, аз отивам да се подготвям за хорото и веселбата. Краката няма да ми трябват, а само мерака. Той възраст няма."❤️
автор: Йорданка Петкова

14/07/2024

"Имаш ли баба, считай, че зад гърба си имаш цяла армия. Правото на внуците е да знаят, че има човек, който винаги е на твоя страна. Независимо от обстоятелствата. Дори и да грешиш. Особено когато си сгрешил. Бабата е и щит, и меч, това е много специален вид любов."

Фредрик Бъкман
#Душа

24/06/2024

ДВАМА
Първо погребахме бабата. Тя си полегна един следобед под ореха и остана там до вечерта. Дядото, както винаги, ѝ се развика да става, че да му слага вечерята. Ала аз чух как орехът въздъхна, как остави вятъра с пръсти да разроши косата му, а после го изпрати с жални вопли да разнесе вестта из селото. Знаех, че оттук нататък духът на бабата щеше да разклаща клоните на ореха, да плаши птиците и да ме гони, защото тя хич не ме харесваше.
Дядото вика, вика, пък се смълча. Някак отведнъж се смълча. Все едно нещо го преряза през гърлото. Чак се задави, закашля се. И тръгна към вратата. Излезе навън. Звездите лазеха по покрива на къщата, небето чернееше във всичките й прозорци. Дядото се залута из двора. Аз го побутнах малко, пооправих му крачката. Казах му: ,,Няма как, дядо! Трябва да се стягаме! Да не вземеш сега да тупнеш и ти. Не съм готов още да ви изпратя и двамата“.
След погребението вечерите станаха различни. Дядото се затвори в къщата и почти не излизаше. Сигурно го боляха краката, а може и да го беше страх. И млъкна. Сякаш оня последен вик тогава в тъмното му изтръгна гласа. Само гърдите му старчески хриптяха, кашляше, плюеше и бършеше с ръкав очите си. Аз най-демонично си витаех на тавана и все се ослушвах. Можеше пък и да продума...
Навън вече бе есен. Застудя. Дърва пак щяха да трябват. Малко останаха, подредени от бабата в стройна купчинка под навеса. Къщата се схлупи съвсем. Стените се напукаха още повече, другата врата също се изметна. Стъклото на кухничката се счупи и дядото мушна картон. Седеше той до масата по цял ден, гледаше ръцете си и мълчеше, мълчеше... Съклет да те хване от тая тишина. Скърцах с врати и прозорци, виех зловещо, трополях нощем, оставях страшни следи... Нищо не помогна. Жив се погреба тоя човек. Цял живот хокаше бабата, даже я побийваше, като беше по-млад. А сега онемя от мъка.
Понякога ходех под ореха и си говорех с нея. Отсърди ми се тя. Добра душа излезе.

Рени Васева
с. Еремия

20/06/2024

Знаете ли историята на просякът Латиф?
Латиф бил най-бедният просяк в града, спял в коридора на стара къща, но бил смятан за най-мъдрият човек в града.
Една сутрин кралят се появил на пазара с поданиците си, които му били разказали за него и той поискал да го види.
Забавлявайки се, кралят приближил до просяка и казал:
-Ако отговориш на един въпрос, ще ти дам тази златна монета.
И той задал въпрос, който го притеснявал от дни и не можел да намери решение на проблема.
Отговорът на Латиф бил точен и полезен.
Царят се изненадал и оставил монета в краката на просяка.
На следващия ден кралят се върнал и му задал друг въпрос, а Латиф отново отговорил бързо и мъдро.
- Латиф, имам нужда от теб - каза кралят. Ела в двореца и бъди мой съветник. Обещавам, че няма да ти липсва нищо.
Латиф приел предложението на краля. В следващите няколко седмици, въпросите на краля били много и той бил постоянно с Латиф.
Очевидно това предизвикало ревността на всички велможи.
Една сутрин старите съветници на краля го посетили и му казали:
- Приятелят ви Латиф планира да ви свали.
- Не е възможно, не вярвам в това - казал кралят.
- Можете да се уверите със собствените си очи.
Кралят бил разочарован и наранен. Той трябвало да види това. Него следобед, в пет часа, той чакал скрит в ъгъла на стълбите на старата къща. От там той видял, че Латиф наистина дошъл, погледнал наляво и надясно, и отворил дървената врата. Промъкнал се тихо в стаята.
Видяхте ли ? - казали придворните.
Придружен от личната си гвардия, кралят почукал на вратата.
Кой е? - попита Латиф отвътре.
- Краля, отвори!
Латиф отвори вратата. Той бил сам в празна стая. Нямало прозорци, нямало тайни врати, нямало мебели, които да скрият някого или нещо. На пода имало само една чиния, в единия ъгъл бастун, а в средата на стаята на кука висяло от тавана, скъсано палто.
- Срещу мен ли заговорничиш, Латиф?
- Как може да си помислите такова нещо, Ваше Величество? Защо да го правя?
- Промъкваш се тук всеки следобед. Какво търсиш, защо се криеш?
Латиф се усмихнал и се приближил към скъсаното палто. С тих глас казал на краля:
- Преди шест месеца, когато пристигнах в замъка, имах само това палто, тази чиния и този дървен бастун. Сега се чувствам толкова удобно в дрехите, които нося, леглото, в което спя е толкова топло и меко, уважението, което ми давате, толкова ме радва, силата, която мястото ми до вас ми дава, ме прави толкова благодарен и щастлив...
И да, идвам тук всеки ден, за да си напомням и да не забравям най-важното: Кой съм и от къде идвам.

15/06/2024

Съдбата на една майка е да чака децата си. Вие ги чакате, когато сте бременна.
Вие ги чакате, когато излязат от училище. Чакате ги да се приберат след нощно излизане.
Вие ги чакате, когато започнат собствения си живот.
Чакате ги, когато се приберат от работа, за да се приберат на хубава вечеря.
Чакаш ги с любов, с тревога и понякога с гняв, който минава веднага щом ги видиш и можеш да ги прегърнеш.
Уверете се, че старата ви майка не трябва да чака повече.
Посетете я, обичайте я, прегърнете тязи, която ви обича, както никой друг никога няма да го направи.
Не я карай да чака, тя очаква това от теб.
Защото всичко остарява, но сърцето на майката никога не остарява.
Обичай я колкото можеш.
Никой човек няма да те обича както майка ти.

Address

Улица Христо Смирненски 14А
Dragana

Telephone

+359878588796

Website

facebook.com

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Вила Драгана posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Want your business to be the top-listed Hotel in Dragana?

Our Story

Вила "Драгана" Къщата е разположена над селото, откъдето се разкриват райски гледки. Въздуха е кристално чист и можете да се насладите на тишина и спокойствие. Гостите могат да ползват паркинг и свежо озеленен двор. Драгана предлага на разположение на своите гости 4 двойни спални. На първия етаж се намира уютна всекидневна с телевизор, кухня, трапезария с камина, тоалетна. В кухненския бокс има всичко необходимо за приготвяне на храна от гостите: хладилник, печка, фурна, миялна машина, микровълнова фурна. На същия етаж има и една спалня със самостоятелен санитарен възел. На втория етаж се намират 3 двойни спални с тераси и самостоятелни санитарни възли, TV. При необходимост в някои от спалните може да се постави и допълнително легло за дете. Стаите са големи и просторни. Къщата има централно отопление. На терасата на първия етаж има на разположение на гостите голяма маса със столове за хранене на открито през топлите летни дни. Вилата е оборудвана с аудио система и микрофон с възможност за караоке на Вашите партита.

Цената е 180 лв. за цялата вила за 24 часа.