04/09/2026
Септември пристъпва тихо край бреговете на язовира –
той е утринната мъгла, която галено се спуска по боровете, 🌲
шепотът на гората и първото злато в листата край пътеките. 🍂
Септември е зряло грозде – сладост и кехлибар в дланите,
носталгичната песен на отиващото си лято,
но и дъхът на ново начало, украсено с тишина. 🌻
Септември е в крилете на птиците, които си тръгват,
но и в спокойната благодат на Родопите,
където сърцето намира пристан. 💞
Септември е тук – във всеки изгрев над водата,
във всяка стъпка по пътеката към планината.
И в нашето сърце. 🍁
