09/04/2024
Заповядайте на 1 май в Копривщица.
Площад пълен с хора, очакващи нещо да съпреживеят. Едни са били тук, вече по няколко пъти, други са чули че е интересно, но най много са семействата с отраснали тинейджъри.
Невероятно е какво ще се случи с разсеяните им погледи, след началото. А началото е ежегодния спектакъл на живо, представящ избухването на Априлското въстание.
Подготовката, кафенето, мостчето, конака, заптиетата, съдбовния изстрел, Кървавото писмо, запотените коне, и цялото усещане за случващо се сега, не може да бъде предадено а само усетено. Хората които участват не са артисти, а внуци, правнуци и праправнуци на реалните участници.
Всеки си знае мястото и преживява събитието, а не просто участва. Няма смисъл да се преразказва историята, но има смисъл да се чуе чаткането на конските копита по калдъръма, да се види ентусиазма на обикновения човек и да се усети настръхването на участници и публика при обикновените думички
„Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие,братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище… ”
Фотоапарати и камери следят и запечатват историята, но не могат да запомнят онази малка пареща сълза на гордост, учестения пулс и бучката в гърлото.
Не е нужно да се оглежда човек, за да усети че е частица от нещо, за което е жадувал през целия си съзнателен живот. Това е денят за „Осанна” и „Да живей”. Много скоро за героите ще дойде време и за „Разпни го”.
На тръгване погледнете голямата синя къща в ъгъла на площада, където е била „Спицерията”. Там са затворили героите, но не разказвайте на децата си тази история. Рано им е. До „Разпни го” има още време. Дано при тях не дойде.
Откъснете децата си от компютрите, и им предайте един урок по жива история. Няма кой друг, бабите вече не разказват приказки.
