28/08/2020
Само на 110 км. от София и на 90 км. от Пловдив , между най-високите върхове на Средна гора- Богдан (1 604м.) и Буная (1 594м.), в тясна котловина на 1060 м. надморска височина, живописно е разположен историческият град Копривщица. В далечното Средновековие, когато турските нашественици навлизат в земите на България и през 1393 година завземат нейната столица Търново, много от търновските боляри, заедно със своите стада, селяни, прислуга и движимо имущество, се изтеглят към незавладените още земи на югозапад от Стара планина, за да изберат отдалечената и непроходима Централна Средна гора за свой нов дом. Така се изгражда Копривщица. Постепенно през вековете градчето преживява стопански подем, който му позволява в епохата на Българското Възраждане да се превърне в процъфтяващ културно- просветен център, дал на България плеяда видни дейци – просветители и народни будители, книжовници,общественици, държавници и политици. Копривщица е от съдбоносно значение за българската история. На 20 - ти Април 1876 г. , на Калъчевия мост, е поставено началото на Априлското въстание. Копривщица е обявена за град музей през 1952 г., за архитектурно - исторически резерват през 1971 г., а през 1978 г. е призната за селище на вътрешния и международния туризъм. Архитектурата на града е представена от шедьоври на възрожденското строителство, съхранени са над 300 паметника на културата, от които 19 с национално значение. Многобройните чешми, каменните мостове и калдъръмените улички се съчетават ансамблово с дървените порти, обогатявайки архитектурния облик на възрожденския град - уникално съчетание на минало и настояще, на легенда и действителност.