24/08/2025
Написано от вас в страницата: " Българийо моя Родино".
Българийо моя Родино, статия по темата, която бяхме обсъждали. Очакваме всички вас да се включите с подобни материали под публикацията, която е посветена на вашето родно място. А сега ви представяме статия, написана от наша последователка: Сабиятка Мисиркова-Ходжова
Ковачевица🩶
"Село Ковачевица е едно от най-красивите и добре запазени възрожденски
селища. То е някъде долу, в западното ъгълче на България, което сякаш е
застинало във времето. Ковачевица се намира в Западни Родопи и е известно
с красивите си над 200-годишни къщи. Архитектурата е специфична. Тук
основна забележителност са къщите, изградени почти изцяло от камък,
включително и покривите. Именно това е причина селото да е обявено за
архитектурно-исторически резерват. Интересна е историята около
възникването и легендата за името на селото. Според нея, един от първите
жители на селото е ковач и дюлгерин на име Марко. След като той се
споминал, неговите дела били поети от съпругата му. Тогава селото не е
имало все още име и ако някой бъде попитан къде отива, то той обикновено
отговаря, че отива в Ковачевица или в превод „ при жената на ковача”.
Постепенно името на махалата се утвърдило и станала център на всички
околни махали. Село Ковачевица е основано през 17 век от българи-
преселници, които не желаели да приемат ислямската вяра. Те напускали
домовете си и заедно със своите близки търсели спасение във
труднодостъпните и високи части на планината, където можели да се скрият
от османските заселници. Благоприятни фактори за това са обширните
пасища около селото, мекия климат, изобилието на питейна вода, както и
отдалечеността на селото. Населението, което било предимно от Банско, се
занимавало основно със занаятчийство, земеделие и скотовъдство, както и
дюлгерство (строителство). Постепенно населението заселва и с българи от
други части на страната. Ковачевица се обособява като духовен и
образователен център по време на Възраждането. По време на цялото
Турско робство в Ковачевица не е имало и следа на турско вмешателство,
което от своя страна превръща селото в един от революционните центрове.
Още с влизането в Ковачевица вниманието привлича старинна сграда с
надпис „Училище Йордже Димитров“. Всъщност старото школо затваря
врати преди десетилетия. Преди три години обаче по инициатива на местно
семейство сградата е възобновена и превърната в музейна експозиция с
галерия. Това е последното училище в Ковачевица, което е функционирало
в селото до средата на 70-те години на ХХ-ти век и в което са учили и някои
от все още живите обитатели на селото. Самото училище е наречено на своя
основен дарител – Йордже Димитров. Йордже Димитров е бил местен
жител, който е бил и учител в светското училище за определен период от
време и всъщност построяването на училището последва негова лична
трагедия. Селото разказва, че Йордже Димитров често спорил и се
противопоставял на местните турци по различни въпроси. Това му навлякло
тяхната омраза. Те подпалват неговата къща, в която при пожара изгарят три
от четирите му деца и след това той, който е бил сравнително заможен човек,
дарява средствата за построяването на самото училище. Сградата е
построена върху останките на стара църква, която е била ориентирана,
разбира се, на изток и всъщност зидовете са зидовете на старата църква,
както и някои от носещите греди. По-онова време Ковачевица било едно от
водещите просветителски средища в региона. Тук се е намирало едно от
най-старите килийни училища в този край. Основано е през 1820 г.
Помещавало се е в малка постройка до църквата. През 1854 г. се основава
светското училище в Ковачевица, което в продължение на доста години се
помещава в къщата на главния учител и едва през 1892 г. се построява тази
сграда, като за да оценим и разберем значимостта на това училище, трябва
да имаме предвид, че тези земи се освобождават чак през 1912 г., т.е. 20
години преди освобождението на тези земи в село Ковачевица
функционирало това невероятно училище, в което в най-добрите му години
са учили дори до около 150 деца. В една от стаите в музея е подредена
експозиция, която проследява историята на просветното дело в селото и
околността. В местното
училище по онова време са
учили и деца от близките
селища и Неврокоп."
Автор: Сабиятка Мисиркова-Ходжова –последовател на "Българийо, моя Родино."
Ковачевица.
📷 Georgi Georgiev Photography
