Място за отдих - Бунгала "Поляните"

02/10/2026

Да си Октомври...
Октомври е небе с безброй звезди.
Оранжеви листа. И кестени.
Октомври пише приказки. Или мълчи.
И е ужасно повече от есен...

Октомври е носталгия. Тъга.
Усмивка. Радост. Ябълки. И грозде.
Октомври, всъщност, е жена.
Която омагьосва с поглед.

Октомври е въздишка. Топъл чай.
Октомври е поле от хризантеми.
Мъглива нежност...Нежност до безкрай.

Октомври и през май живее в мене...
/Радосвета Аврамова/ (caribiana)

21/09/2026

МОЕ ЛЯТО
Ти си тръгна, мое лято...
Взе със себе си и радостта,
щастието, топлината,
които сгряваха нашите сърца!
Сега без теб така е тъжно.
Самотни днес са моите дни.
Птиците далече отлетяха,
не се чуват песни на щурци...
Само мелодия красива
ни напомня със тъга
как сърцата ни горещи,
преливаха от обич, нежност, топлина.
Ти си тръгна, мое лято.
След тебе всичко опустя...
Остана само спомена да ни напомня
за нашата несбъдната мечта! /Рена Маринова /

20/09/2026

Сутрин в бунгала „Поляните“
Глътка кафе в хладното утро,слънцето плахо над хълма изплува.В бунгала „Поляните“ времето спира,душата тук просто сияе , лудува...

19/09/2026

УТРИННА СИМФОНИЯ
Понякога просто
гледам вълните,
изливащи пяна
на пустия плаж...
Броя ги, пясък в
шепите сбирам,
с кресливите гларуси
споря на глас...
До мене кафето
бавно изстива,
в картонена чаша —
второто за деня...
Вятърът-скитник,
нехайно безгрижен,
с пакостни трикове
нахлу на брега...
Водорасли в кафяво,
прокудени от вълните,
с повеите смирено
танцуват във такт,
вкопчили кухи рапани,
черупки от миди,
спомени в зелено
мъчат да възкресят...
Харизма в прохладна
крайбрежна картина.
На хоризонта изплува
златиста дъга...
Утрото в модерато
симфония дирижира —
„Слънце и вятър“ —
композитор е Есента.
/ Krasimir Carp Hunter /

17/09/2026

17/09/2026

МОРЕТО ПАК МИ Е СЪРДИТО,
когато е виновна есента,
че долетя и без да пита
обсеби плажа с хладина...
Морето пак ми е сърдито...
Отрано в синьо-сиво закипя
и шумно прати си вълните
да ми се скарат на брега...
Слънцето, зад облак скрито
гузно възвестява заранта...
Вече не е толкоз жаровито
с куп лъчи в лазурността...
Море, защо си ми сърдито,
когато е виновна есента?
Аз пък все ти се усмихвам...
Обичам те и лете, и в студа.
/ Krasimir Carp Hunter /

15/09/2026

https://share.google/vjal7LrGFui1HD4gX

14/09/2026

ПРИ МОРЕТО
Стихът отново е на лист,
морето в него оживява.
Плажът е красив и чист,
а слънцето ме заслепява.
Морето е като на длан,
вълните тихичко шушукат.
Днес вятърът е запилян,
а те отново му се фукат!
Безкрайна синя, морска шир!
И слънчев бряг, почти накрая!
Така обичам този мир!
Морето също си го знае!
Дойдох отново и видях
най-сините вълни и пяна!
Отдавна всъщност, аз разбрах,
отивам си, за да... остана!
/Детелина И.Стефанова/