29/05/2015
МАГИЯТА !!!
Крушунските водопади омагьосват с уникална красота, флора и фауна.
Миризмата на разлистена пролет ще ви покори още докато приближавате.
Тъкмо сега му е времето. Постопли се, зеленината избуя. Остава само човек да се метне в колата и да отпраши за Крушунските водопади. Ако веднъж се потопите в забравата на това чудно място, откъснато от Рая, ще се влюбите завинаги в него и ще се връщате пак, и пак.
А ако не можете да го посещавате толкова често, колкото ви се иска, то със сигурност дори споменът за него ще ви изпълва с усещането за блаженство. Неземното кътче от невероятната българска природа се намира там, където последните склонове на Стара планина преминават в ниски, обли възвишения, от които започва Дунавската равнина.
Село Крушуна е отдалечено на 34 км от Ловеч в източна посока, на 6 км северно от гр. Летница и на 37 км от Плевен. Теренът на Крушуна и близките южни околности се състои от варовити скали и карстови образувания.
В южната част на селото се намира местността "Маарата" - един кът с много очарование, живописно преддверие на Предбалкана, високите скали на който правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато - един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан.
От 30-те пещери (с дължини повече от 1 000 метра) у нас, в Деветашкото плато са разположени 5, от които 4 в землището на Крушуна. Това са "Бонинска пещера" - 2 753 м, "Водопада" - 1 995 м, "Урушка маара" - 1 600 м, и "Горник" - 1 080 м.
Именно това определя и значителния интерес на спелеолозите към този район. В "Бонинската пещера" се намира най-дългото подземно езеро у нас - около 800 м.
Пропълзяла през тъмните подземни галерии и лабиринти, изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата "Водопада", хвърля се от 20-метрови скали и образува красивия, живописен Крушунски водопад и най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали.
Тук могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.
Околността има и богата история.
През V в. пр. Хр. районът е бил населяван от тракийското племе усдикензи. Тук е намерено едно от най-ценните съкровища - Летнишкото.
През 1963 г. работници от селското стопанство в село Летница решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50 - 60 сантиметра попаднали на един бронзов съд, обърнат с устието надолу, и когато го вдигнали, намерили в него много малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които поделили.
Уредникът на музея в близкия град Ловеч събрал предметите с помощта на лекаря на селото, който бил очевидец на откриването. Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр. н. е., находката съдържа и една добре запазена юзда.
Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния археологически музей в София. Състои се от 23 сребърни с позлата апликации за конска амуниция. Сцените разказват тракийски мит за ценностните изпитания, посвещенията и пътя на тракийския аристократ до властта. Последователният картинен разказ е един от най-богатите извори за митологията и царската институция в Тракия.
За римския период свидетелстват останки от крепост, намиращи се южно от село Крушуна. Според една легенда името си носи от манастир, който е бил окован в олово. През Средновековието в някои от образувалите се ниши са оформени килии от пребивавалите тук продължително време отшелници-исихасти.
Всички килии и ниши в обителта са издълбани в скалата от бигор в съседство с Крушунския водопад. Исихазмът е религиозно учение във Византия и България през ХIII - ХIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване. Според тях при усилена молитва и вътрешно вглъбяване вярващиятВодата е абсолютно прозрачна и с невероятен вкус може да влезе в контакт с излъчваната от Бога енергия (Таворската светлина).
Исихазъм е гръцка дума, която преведена буквално значи мълчание, безмълвие. Първият учител на българския исихазъм е Теодосий Търновски (около 1300 - 1363 г.). Той приема монашески сан в манастира “Св. Николай” край Видин, после се премества в търновския манастир "Св. Богородица - Пътеводителка".
Когато научава за великия исихаст Григорий Синаит и за неговия новопостроен манастир в Парория, той се отправя за там. В лицето на Теодосий, Григорий Синаит има един от най-верните и най-образовани свои ученици. Той е един от първите му последователи и може би затова е тъй мощно исихасткото движение в България.
Маарата е защитена местност.
Крушунските водопади, известни още като "Маарата", са обявени за защитена местност през 1995 г. с цел опазване на характерни геоморфоложки образувания, животни и растителност с площ от 5, 7 хектара.
Заредете се с откривателски дух и предчувствие за величествени гледки. Миризмата на разлистена пролет ще ви покори още докато наближавате тази неописуема синьо-зелена приказка. Мястото е толкова магично, че човек неволно започва да се оглежда за горски духчета и други фантастични същества.
Мъховете са толкова зелени, че чак те заболяват очите. Докато скача по стръмния си път, водата е абсолютно прозрачна. Толкова е чиста, че може да утолите без притеснение жаждата си - ще останете приятно изненадани от невероятния й вкус! Течността, която пази тайната на живота, вае по течението си причудливи пещерни образувания на открито - подковообразни скали, чаши, прагове, тераси.
Стича се по изумрудено зелени камъни, разстила се като завеса над малки пещерички, разделя се на фини ручейчета, после се събира на мощни потоци и се сгромолясва в пропасти. Когато се успокои в дълбоките вирове, тя става като мляко - заради разтворените в нея варовикови скали.
В далечното минало голяма част от водопада е била в пещера, която се е срутила, твърдят геолози. Над многобройните каскади жадно са превили клони диви ябълки, сливи и други плодни дървета. Водопадите край село Крушуна са често използван декор за филми.
Задължително е да се изкъпете във водопада
Ако посетите Крушунските водопади, задължително се изкъпете под тях! Не пропускайте това невероятно изживяване - иначе усещането за мястото няма да е пълно. И в най-жарките дни на лятото падащата като драперия вода остава ледена. Въпреки това се престрашете!
Добре е първо да намокрите краката и ръцете си, за да свикне тялото ви с ниската температура. Дори да нямате бански костюм, не се колебайте да застанете под разноцветните ручейчета, отрацяващи слънчевата светлина, направо с дрехите.
Първоначално дъхът ви ще спре, мускулите на цялото ви тяло ще се съкратят от студа, може да ви се прииска да крещите (какво пък - направете го!), а след това ще започнете да свиквате с ниската температура (доколкото е възможно). Не е желателно да стоите, докато посинеете.
Достатъчно е, че сте поели от живителната сила на водната стихия. Излизайте и бързо облечете сухи дрехи. Тогава идва най-голямото удоволствие - ще започнете да усещате как невероятна топлина, сила и енергия се разливат по цялото ви тяло, а вие се чувствате пречистени и ви обзема безпределно щастие.
Ако не сте се подготвили със сухи дрехи, можете да се опънете на някоя близка полянка и да чакате слънцето да свърши работата си. Само най-големите смелчаци се хвърлят в леденостудената вода на най-голямото езеро по пътя на водата - Синия вир. То е доста дълбоко, така че не си правете експерименти. Това изживяване е само за добре подготвени и тренирани фенове.
Деветашката пещера впечатлява с огромните си размери.
Ако сте почитател на спелеотуризма и проявявате интерес към тайните и скритата красота на подземния свят, то Деветашката пещера е едно от местата, които трябва да включите в програмата си. Разположена е на десния бряг на река Осъм и впечатлява с огромните си размери. Входът й, който е широк 35 м и висок 30 м, води към просторна зала с площ 2 400 кв. м.
Тя е пещерата с най-голямото фоайе в Европа. Височината й достига на места до 100 метра. Нещо друго, което я прави изключително интересна, са седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата.
Най-големият от отворите е известен под името "Килика". След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм.
Десният клон е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара. Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага, подходяща за отбрана, големите размери, естественото осветление и малката рекичка, тя е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище.
В миналото е използвана от военните за склад.
Флора и фауна
Районът е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари.
От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци.
Днес са запазени бухал, скален бял орел (змияр), голям ястреб и други. Непосредствено до парк "Маарата", в северната му част, има открита минерална вода с дебит 16,5 л/сек., температура 58 С и минерализация11,5 %. Нейният състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни, неврологични и заболявания на опорно-двигателния апарат.
В района е намерено едно от най-ценните съкровища - Летнишкото.
Екопътеката
В местността са изградени много екопътеки, които ви водят до забележителностите, докато се разхождате сред прохладата на гората. Озовавате се в приказен свят от рекички, езерца и водоскоци, оставящи приятен спомен. Екопътеките са в добро състояние.
По скоро ремонтирани мостчета човек може да се изкатери до най-високия водопад. Гледката е уникална! Във въздуха се носят чудни аромати на свежест и билки, а звуците от течащата водата сякаш отмиват стреса, умората, нерадостните мисли, обзема те безпределно щастие...
И човек се потапя в едно безвремие, в което съществува само чудна красота! За децата комбинацията от безкрайна зеленина, простор и вода е неописуемо вълшебство! Любовта на поколения хора се е наслагала на това място.
Божествената гледка е предизвиквала възхищението още на древните, а тези, които са искали да се приближат до Създателя, са идвали именно тук да осъществят връзка с него. В по-ново време мястото е малко популярно до преди 7 - 8 години.
Беше известно предимно на пещерняците и на хората, които в буйните води на реката Осъм перяха килимите и одеалата си. Както и на местните, за които мястото винаги е било специално.
Девствената природа дълго време беше успяла да се съхрани такава (чак не е за вярване!). От уста на уста обаче Крушунските водопади добиха огромна популярност и започнаха да привличат като магнит разнородно множество. Очаровани посетители от цялата страна не пестят суперлативи и в разни форуми в Интернет препоръчват горещо мястото на всички.
"Няма такова красиво кътче! То е невероятно за пикник, почивка и релаксация! Местността те изпълва с радост, възхищение, щастие и най-вече ти носи прохлада в летните дни и нощи!", споделят впечатленията си запалени почитатели на Крушунските водопади.
Да, така е.
