The Old Nest / Старото гнездо

26/09/2026

Ивайло Балабанов
Европа, млада и непохитена,четеше своя рицарски роман,когато във зора незазорена загина рицарят Иван-Шишман. Европа плачеше за Жулиета, Европа се прехласваше по Бах...А с вълчи вой, в тракийските полета,вървяха глутниците на Аллах. Когато, обкръжена от слугини, тя тънеше в охолство и разкош, във Солун, на пазара за робини, гяурките вървяха пет за грош.
По времето, когато Европа строеше катедрали и се наслаждаваше на изкуството, в Балканите звучаха скръбни кавали за Алтанлъ Стоян. Въздигаха се кървави калета, но страната на хайдутите остана непревзета. Въпреки малките си размери, тази земя се превърна в поле на кръв и съпротива, като с кремъклийки и прости оръдия дедите ни завардиха Европа и попречиха на османските сили да стигнат до Париж.

26/09/2026

18/09/2026

Поотмина сезонът, намалява интензивността на посрещане на гости и мога да кажа, че беше прекрасно лято, но и тежичко беше🙂
Този сезон го изнесохме на гърбовете си три жени, с помощ тук-таме, но щом успявахме да посрещнем, нахраним и накараме да се чувстват добре и големи групи, значи сме се справили добре.
Но не беше само това. Имаше си и чисто мъжки задачи, с които се заемах, но няма да лъжа, че съм безкрайно уморена.
Еманципацията е хубаво нещо, но с мярка и повече за младите😁, на тия години ми се иска обществото да е по-патриархално, жената да си е жена, да създава уюта, да има вкусна манджичка, пък мъжа да е стълба, да може, да носи сила, сигурност. Така и децата ще са други, щото едно време никой не сяда на масата преди главата на семейството и ако искаш яж, ако не, всичко се закача на високо до другото ядене.
От презадоволеност е проблема.
Ние храна не изхвърляме, къде кученца, къде козички или кокошки, ама не изхвърляме.
Та такива размисли са ме налегнали днес.
Качвам малко ретроспекция от лятото.

05/09/2026

Днес в Маджарово се празнува Денят на лешояда, който е и емблема на града.
От четири вида лешояди в света, три гнездят тук. Кански усилия на БДЗП/BirdLife Bulgaria и Rewilding Rhodopes да ги размножават и опазват въпреки всичко.

07/08/2026

Тези дни всички се вълнуваме от заминаването на щъркелите.
Нашите също си тръгнаха, след много трудности от пролетта. Мъжкият не дойде, вероятно е загинал. Тази двойка я наблюдавах 10 години. Дълго време това беше единственото гнездо в Маджарово. Женската стоя известно време сама, после се появи банда ухажори, въртяха над нея, биха се, пикираха и от маховете на крилата им, гнездото почти се разруши.
Беше мъчна картинка - сама, в никакво гнездо.
Обаче, се появи Той🙂, стегна гнездото, копулираха, тракаха екзалтирани с клюнове, но не снесе Блажето. То и стана късно за мътене, нямаше да пораснат, че да си тръгнат.
Ще очаквам с нетърпение да задуха "Белия вятър" и да ги докара догодина, че да си имат малки❤️

05/08/2026

Благодаря на всички ви за поздравите! Те нахраниха душата, не егото🙂
Пожелавам ви очи за вълшебствата в тоз прекрасен живот❤️❤️❤️

03/08/2026

Днес започвам 54.
Тези дни се обръщам назад и разглеждам епизодите на живота ми. Случиха ми се толкова много неща- и щастливи, и нещастни и по-добри или не, но си давам сметка, че всичко дошло в живота ми преди, ме подготви за Маджарово и Гнездото.
Годината, в която Марчето и Серго ми продадоха къщата, се разведох, разделих се със съдружничка, шест месеца бях разкъсана между София и Маджарово и резултатът беше микроинсулт. Тогава разбрах, че вече не съм толкова яка, колкото преди. Но с огромно удоволствие напуснах София и до сега се чудя как съм била там цял живот :))
Всъщност, съм толкова благодарна за всяка секунда от живота си, за силата, която ми е дадена, когато падна, да стана, да се поизтупам и да тръгна и ако мога да избирам пак да изживея живота си, нищо не бих променила! Нищо!
Обичам го тоз живот и на всички пожелавам да виждат вълшебствата в него!

28/06/2026

Булката❤️