10/03/2022
Водата е най-чувствителната стихия на Вселената. Има толкова много лица и толкова много гласове… Но колкото и да сменя лицата си – от лед до пара, от облак до океан, тя все ще копнее за бряг. Ще придойде, за да го погали, да се приплъзне по ръбовете му, да го поолющи, да го промени. Такъв ѝ е ритъмът – идва, променя всичко, до което се докосне, и после си отива. Трябва дълго да я гледаш, дълго да общуваш с нея, за да разбереш, че тя ни показва благословения закон за промяната – този неизбежен танц на срещите и разделите, на потъването и изплуването, на смяна на лицата и състоянията. Целият живот сякаш е кодиран в нея. Дори да разбираш водата, дори да си влюбен в нея, не можеш да я задържиш. И е невъзможно да не я обичаш. Tатко твърдеше, че човек, който се страхува от водата, се страхува да обича. Навярно това е рецептата за любов – да познаваш законите на водата и да носиш достатъчно смелост да се потопиш в нея. И никога да не забравяш, че тя рано или късно ще си отиде, ще се оттегли. А после ще придойде отново. Ритъмът на водата навярно е ритъмът на любовта...
Морето, пък и времето, са още студени, но някак по дните, по това, че светлото е все повече и повече, ни побутва да мислим за лятото.
Тук сме. Отворени сме за ранни резервации и запитвания. Въобще за всякакви въпроси свързани с лятото и престоя при нас.
🧜🧜♀️🧜♂️
П.С. и да, истина е - морето лекува 🧡
