20/04/2026
150 години Април 1876 📜⚔️
Вечен поклон пред Апостолите и хилядите мъченици на онази страшна пролет !
На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак съ своите развалини. Аз призовавам сичко, що е чисто българско, сичко, що е честно и любяще своята родина, да присъствува с нас заедно на това българско святилище, на тоя жертвенник за нашата свобода, гдето е изляна кръвта на хиляди мъченици, святии, на стотина дребни дечица, на безбройни невинни моми и момци. Батак, славния и злочести Батак! Дали ще да се намери българско сърце, което да не трепне при произнасянието само на твоето собствено име? - Не вярвам.....В основата на българския престол, на българската свобода, най-първо място ще да заемат не костите на безчувственният богаташ, не мощите на светият владика и пр., но крехките черепи на твоите едногодишни пеленачета. Почернелите стени на твоята скромна черковица и училище, които са напоени с кръв чяк до оснодвата си, са много по-исторически, отколкото грамадните паметници. Батак, историческо място си ти!.. Ти пропадна, изчезна от лицето на земята, но над твоите развалини изникна нова България; най-после ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ.
Преди да пристъпя към окървавените предели, преди да почна разказът си за мрачните и сърцераздирателни сцени, на които ти си бил свидетел, аз ти са покланям втори път, моля и читателите да направят това също то. ...............
После няколко деня Батак представлявал ужасна картина. Нямало вече там ни Барутанлията, ни неговите свирепи башибозуци. След като тия последните претършувале и плячкосвале где що намерят, завърнале се в своите села.
Подир тях Батак се посетил от по-недъгавите и отсъствующи в клането турци, които ограбиле втори и трети път омерисаните и изсъхнале вече трупове; тие пренесли от Батак в селата си и най-непотребни вещи и покъщнини, колкото можале да останат от пожарът, като кола, бъчви, каци, дъски и пр.
Когато Батак си догорял спокойно, защото нямало кой да препятства на пожарът, когато върху изсъхналите скелети не останало вече ни един дрипел, когато убийствената меризма, произведена от гниенето на хиляди трупове в лятната жега, утравяле в