17/11/2014
Пейзажна фигуралност и фигурална пейзажност
Започвам текста с игра на думи, но и на образи. Образите, създадени от младите художници Йоана Динчева и Георги Карапаунов вълнуват с непосредствения си изказ, с богатството на живописната материя, с обобщенията и със знаковия си характер.
Йоана Динчева ни предлага цикъл пейзажи, изпълнени с лекота на четката, с фин колорит, с деликатно живописно материализиране. Тези пейзажи са прекрасни образи и знаци, те са притегателни кътчета, наситени с мистерия и тайнственост. Във всеки един от тях, на пръв поглед, липсва фигурално присъствие, но цветовите акценти ни подсказват, че хората са там, сред интригуващата природа, в къщите, озарени от светлина, близо до пътя, някъде наоколо. Смело може да се каже, че пейзажите на Динчева са одухотворени, човешки, изградени в свежи и прозрачни багрени хармонии с умело предаване на въздушните и меки тонове. Точността на рисунъка не е превърнала картините в сухи пленерни етюди. Боравенето със светлината и сянката, играта на топло и студено, трептенето на въздуха са големите достойнства на живописта на Йоана Динчева.
В композициите на Георги Карапаунов човешката фигура е на фокус, тя доминира, напомняйки за мадоните на старите майстори, но тази фигуралност е изключително знакова и изчистена, стигнала до плакатно излъчване. Живописецът борави смело с цвета и текстурата, конструирайки композицията той деконструира образа, разгражда го на категорични детайли, но стига и до запомнящи се обобщения. Фигурите сякаш живеят в атмосферата на пейзажа, трансформират се в абстрактно пространство, напомнящо за хълмове и облаци.
Георги Карапаунов ни предлага богато разработен цикъл от живописни творби, които имат своя ритъм, редуват се различни напрежения и колоритни състояния. Абстракцията следва рисунката, докосва силуети, напомня за познати образи.
Изложбата на двамата артисти, макар и камерна, ни въздейства изключително монументално. Потапя ни в пейзажния безкрай и в безкрайната абстракция.
Д-р Людмил Веселинов
