17/10/2022
СОКОЛ на старо-български означава СЛЪНЦЕПОДОБЕН
СОКОЛА е и тракийски божествен символ.
Статия от проф. Димитър Нанкинов, орнитолог, д-р на биологическите науки
Изводите подкрепят автохтонната теория за произход. Българите живеят на Балканите от хилядолетия, а присъствието им из Азия е било само нашествие на завоеватели.
Сокол. Това древнобългарско име обединява обширната група на неголемите соколоподобни птици, представители на род Falco (10 вида в съвременната българска орнитофауна). Названието е с индоевропейски произход и предполагаме, че е възникнало първоначално като име на сокола-скитник (Falco peregrinus). Името може да е произлязло от древнобългарското словосъчетание со-кол, от “со”, означаващо “като” (“подобен”) и “кол” (“коло”) – “слънце”, “кръг”, т.е. сокол означава “слънцеподобен” (“като слънце”).
Изображение на сокол намираме отпреди 7000 години в тракийското йероглифно (пиктографско) писмо (созначение Бог Син, Божи Син, Божествен Син) във Фригия, в Тракийската книга на мъртвите и в тракийската Библия на бесите (Гайд 2006, а, б, 2007). Там пиктограмът на Божия Син (с произношение “Шири”) се произнася също като “Баг” (Бег, Бог = божествен сокол), откъдето твърде вероятно произлиза думата “Бог” в българския език. На рисунка от около 3300 г. пр.н.е., показваща битка на кораби в делтата на река Нил, когато траките колонизират Северен Египет, е изобразен кораб със сокол, означаващ “корабът на единствения Божи Син”.
В папируса на Ани (“Книгата на мъртвите”, 1500 г.пр.н.е.) “Шири- Кхрису”,т.е. “Божи Син”, е изобразен с глава на сокол (Гайд, 2008 ), приличаща на глава на
подвида далматински соколи (Falco biarmicus erlangeri), обитаващ Северна Африка.Според същия автор и до днес в българския език се е съхранил израза “Сине мой, Соколе мой”, което показва елементи на приемственост от траките в българския език.
В “Книгата на мъртвите” богът на плодородието и покровител на мъртвите се казва “Сокар” и е изобразен с глава на сокол и островърха корона. “Сивият бял
сокол” често се възпява в българските народни песни. В старо време царете и болярите го приучвали да им лови дребен дивеч. И Бог, и хората си служат с него
като с вестител. Будните и юначни момци се оприличават на соколи, а спретнатите хубавици – на геракини – соколици (Славейков, 1924). Соколът е “юнашка птица” и в стихотворението “Хаджи Димитър” на Христо Ботев. В стара народна песен от Северна Добруджа свети Никола е представен възседнал на сокол (Добрев, 2007).
В древнобългарската литература съществувало словосъчетанието “ясен сокол”, “ясно слънце”, “ясна звездица”, “ясна месечина”, “ясно време” (Геров, 1904),
където “ясен” е със значение “светъл”, “бистър’, “чист’, “красен’, “ведър’, “бляскав”, т.е. ясен сокол означава ясен като слънце, чист като слънце … “Ясен сокол” откриваме в редица средновековни книжовни паметници, намерени в Русия, но написани на древнобългарски език, повечето представляващи части или компилации на части от “Цар Симеоновия Съборник” – енциклопедията на 10 век, обединяваща в 4 тома 784 отделни съчинения и съдържаща в себе си почти всички въпроси на културата, изкуството, книжнината и политическия живот на Първото българско царство (Чилингиров, 2007).
След многократните преселвания на българите от Балканите към Мала и Средна Азия и към Европа и създаването на редица български държави името е заимствано от живеещите с тях или близо до тях славянски и други народи. Както пише Л. Булахорски (1948 ), това заимстване е станало в дълбока древност, в епохата, когато всички славяни са говорели един език (древнобългарски език). Интересно е, че в Русия и Украйна, където са живели и живеят много българи името сокол се произнася както в съвременна България, т.е с ударение върху втората сричка, а в другите райони на тези страни името се произнася с ударение върху първата сричка.
С малки изключения древнобългарското име сокол (соколь) е запазено в съвременните славянски езици: руски – сокол, украински – сокол, сокiл, сокял, беларуски – сокол, чешки- sokol, словашки – sokol, полски – sokol, горнолужски – sokol, долнолужски – sokol, сръбски – соко, хърватски – sokol, словенски – sokol, sokolic, а също в румънския език – sakol. В българския език срещаме различни производни на името сокол: сокле, соколче, соколчя, соколец, соколовче,
соколенце, соколин, сакол, саколица (Геров, 1904). Подобни производни има и във всички славянски езици. При анатските българи птицата се казва соколь, сколь, сколе (Рачева М., Т. Тодоров, 2002). На територията на съвременните славянски държави съществуват множество топоними, лични и фамилни имена, имена на растения, прякори, професии и т.н., свързани и произтичащи от името на птицата сокол
