20/04/2026
Честит празник! 🇧🇬
150 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ!
Днес си спомняме за Априлското въстание – кулминационната точка в развитието на българското националноосвободително движение и най-радикална проява на организираната политическа борба през Възраждането.
В края на 1875 г. Гюргево се превръща в идеологическия център на бъдещата революция. Там, в своята „казарма“, народните водачи превръщат идеите в конкретен план за действие.
Историята ги запомня като апостоли – смели млади мъже, които поемат към родните земи, за да застанат начело на съпротивата срещу „деспотско-тиранската система“, както години по-рано самият Левски определя управлението на Османската империя.
Месеци по-късно – в средата на април, в местността Оборище се провежда първото Българско народно събрание, което определя 1 май за дата на всенародното надигане. Предателството обаче ускорява хода на историята.
Още на 20 април в Копривщица пуква първата пушка, а Тодор Каблешков изпраща знаменитото „Кърваво писмо“. В Панагюрище Георги Бенковски обявява преждевременното начало на въстанието и повежда своята легендарна „Хвърковата чета“, докато Павел Бобеков поема отбраната на въстаническата столица. Запомнен остава подвигът на брациговци, водени от Васил Петлешков и поп Сокол, които успяват да организират най-добрата отбрана по време на въстанието.
Въстанието не избухва само в Южна България. Паметни остават действията на бунтовниците отвъд Стара планина, водени от личности като Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, поп Харитон Халачев, Сидер войвода и Христо Ботев.
Зверствата в Батак, Ново село, Перущица и Бояджик превръщат народното надигане в раздиращ писък, който отеква в цяла Европа. Саможертвата на личности като Кочо Чистеменски, Спас Гинов и Иван Тилев, които отнемат своя живот и този на близките си в църквата „Св. Архангел Михаил“, шокира чуждестраната общественост. По-късно американският журналист Джанюариъс Макгахан ще напише:
„Нещастието е толкова голямо, че не може да се говори за него спокойно. Плачът, риданията и жалбите на нещастните жени и деца все още звучат в ушите ми.“
Голяма част от водачите на въстанието намират смъртта си – Бенковски пада в засада край Рибарица, Волов и Икономов се удавят в река Янтра, Каблешков е заловен край Троян и изтезаван, Петлешков е изгорен жив, Стоил войвода е обезглавен и главата му е разнасяна като трофей из Сливен...
Макар и потушен, бунтът постига своята висша политическа цел. Захарий Стоянов ни разказва, че при вида на горящото Панагюрище, Бенковски изрича пророческите думи:
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия – нека тя заповяда!“
Преди 150 години българите доказаха на света, че свободата не е дар, а избор, платен с висока цена – кръвта на 30 000 невинни жертви. Вечна памет!
