20/03/2024
Силно и красиво ❤️🤱👼
ДНЕС Е БЛАГОВЕЦ! Пролетно равноденствие.
Старият български МАЙЧИН ДЕН!
На село джанките избухнаха. Хлопките на кравите огласиха планината. Овцете на Тодор пак запладниха пред портата ми. Орязахме черницата и на Сирни заговезни накладохме огъня.
Когато ароматът на цъфналото и на дима се оплетоха, сърцето ме заболя от толкова хубост!
Живея на най-красивото място на света!
Всяка година съкращавам главата "Благовец" от Стопанката. Защото хората не четат дълги текстове. И все да е по мярката на техния акъл и търпение.
Тази година няма да съкратя нищо.
Пък, който иска да знае защо Благовец и Благовещение не са на една дата и какъв е обредът на Майчин ден за момиче , навършило 7 години, ще му се наложи да почете.
БЛАГОВЕЦ
Райна се прибра на село навръх Благовец. Успя само да си хвърли раницата, да си плисне една вода на очите, да вземе Магда и да тръгнат за обреда.
Когато стигнаха, в двора вече се бяха събрали хора. Отвориха портата и народът изведнъж млъкна. От дъното скокна една възрастна жена и се завтече да ги посрещне.
– Магдо, не знаехме дали ще дойдеш… сега ще донесат още столове… Димитре, къде сте бре – старицата се суетеше.
– Глей си родата, Недо! Не се занимавай с мене – прекъсна я Магда. – Детето готово ли е?
– Готово е, ама малко е стресната, ще се оправи.
– Дай да я видя!
– А, добре е тя, няма нужда – засука се старата Неда.
– Иди я доведи, рекох!
Райна се озръщаше. Хората ги зяпаха. От къщата излезе друга жена, по-млада. Пред себе си побутваше момиченце.
– Как те викат? – попита я баба Магда.
– Мариана – вдигна очи детето и си засука роклята.
– Я ела, да ти кажа нещо. – Майката май не беше сигурна, но Магда вече крачеше и тикаше детето към дъното на двора. Райна ги наблюдаваше. Видя как момиченцето не смееше да вдигне поглед. Видя как Магда повдигна брадичката му и се взря в очите ù. Наведе се и ù каза нещо на ухото, а Мариана грейна цялата. Заподскача и хукна към майка си.
Хората вече ядяха и се смееха. Дойде обяд. Неда стана и всички млъкнаха. Мариана и майка ù застанаха пред къщата, а детето трепереше. На Райна ù се стори, че Магда намигна на момиченцето. Неда отвори вратата. Майката хвана дъщеря си за ръка и двете влязоха вътре. Бабата се подпря на вратата и скръсти ръце.
– Какво, ще ги пази да не излизат ли? – реши да се пошегува Райна.
– Не, ще пази друг да не влиза – отвърна старата.
– Ти сериозно ли… а те какво ще правят?
– Ще мълчат и ще месят.
– Заради Благовец ли?
– Благовец е заради тях, Райно. Яж и трай сега.
Хората около масата все попоглеждаха към Магда, а тя на всеки имаше какво да каже. Поотпусна се народът, някой пусна радиото, изнесоха друга баница. Дечурлигата търчаха напред-назад, а на Райна ù беше хубаво с тия хора. Замисли се за семейството си. Последният спомен от такова събиране беше, когато прабаба ù още беше жива. Тогава се събираха всички в двора на нейната къща с братовчеди, лели и чичовци... Всички чакаха баба ù да седне начело и тогава започваха да ядат. Къщата беше градска, в един краен квартал на града, с голям двор, пълен с цветя и огромен кедър. После прабаба ù умря и всичко свърши. Не се беше питала защо и как стана. Стана полека, постепенно... Спряха да се събират, после се забравиха... Дворът обрасна, нещо се случи с чешмата и спря да тече... Имаше братовчеди, които ако срещне сега, няма да ги познае. И какво от това? Имаше ли значение, бяха вече чужди хора...
– Кръвта вода не става, Райно – чу в ухото си и се стресна. Магда си хапваше от кюфтетата.
– Какво каза? – попита младата.
– Нищо, говоря си с хората, ти що не ядеш? – побутна чинията бабата.
– Мисля си разни работи.
– Няма нищо за мислене, има за правене.
– Ти за какво говориш?
– Изяж си манджата, пък аз те чакам ей там, под онуй дърво, айде! – надигна се бабата и дечурлигата заподскачаха след нея.
Райна изяде яхнията и обра с една хапка всичко. От другия край я наблюдаваше един мъж – набит, широкоплещест, с бели надвиснали вежди. Срещна погледа му. Очите му бяха тъмни и остри.
– Как те викат?
– Райна.
– А оная песен за Райна и Райко...
– Знам я.
– Навремето много я пееха по тоя край. При Магда ли си отседнала?
– Не, на баба Стояна в къщата съм, познавам внука ù
– Стояна Черната ли?
– Да.
– Стояна я пееше оная песен...
– Знам.
– Много знаеш ти. А що щеш около Магда?
– Уча се... – изплъзна се от устата ù. Сърцето ù трепна и пак си легна на мястото.
– Хубаво. И за Магда хубаво, и за тебе. Доста почака тя. А върви, че те вика! – рече дядото и стана.
Магда я чакаше под сянката и нещо си тананикаше.
– Слави какво искаше? – попита я старата.
– Оня старец с белите вежди ли? Нищо. Пак за оная песен стана дума. Тука, като си кажа името и все песента за Райко излиза отнякъде. Все едно ми върви по петите тая песен.
– Може и да върви – пийна Магда от безалкохолното.
– Тоя Слави, познаваш ли го?
– Тука всички се знаем, Слави беше на мъж ми ортак. Що питаш?
– Нищо. Кажи ми за Благовец.
– Благовец, Райно, е старият български Майчин ден. Благата вест празнуваме днеска.
– Като Благовещение ли?
– Не! Благовещение е църковен празник.
– Нали архангел Гавраил носи вестта, че Богородица ще зачене?
– Туй е християнската вест. Благата вест първо я е донесла лястовицата по цялата земя, където пуква пролет. И туй е вестта, че земята зачева отново от слънцето. Голям празник – пролетно равноденствие. Животът почва отново. Затуй у нас е Майчин ден. Почита се земята и утробата на жената, дето ще продължи рода. Ей оня куп там виждаш ли го, в дъното на двора? – Райна не беше обърнала внимание. Сега видя, че там има наредени някакви пакети. – Туй са дарове. За жената, която продължава рода и за женската ù рожба, на 7 години.
– За Мариана ли?
– За нея. Днес е нейният ден.
– Че ние нищо не донесохме!
– Моят дар е друг, не бери грижа!
– Ти какво каза преди малко на малката? – попита Райна
– Нищо , само че днес е най-главната – ухили се Магда.
– И какво правят в къщата?
– Марианка знае, че днес е важен ден. Като рожден ден, че и по-важен. Неда ù е казала, че днеска ще научи първата си женска тайна. Казала ù е, че като влязат с майка си в къщата, трябва да мълчи и думичка да не проронва, за да може магията да ù се случи. На Благовец всяка къща, която има женска рожба, навършила 7 години, прави обред. Когато слънцето се вдигне най-високо, бабата поканва малката и майка ù в къщата, за да сторят тайнството. Остава отвън да ги пази и никой не може да влиза вътре и да вдига шум. Когато двете жени влязат вътре, започват да месят хляб. В тавата влизат четири ръце – майчини и рожбени, и месят едновременно. И мълчат. И туй е първото месене на тая женска рожба – на хляба на зачатието. Когато хлябът е готов, слагат го да се пече във фурната. Докато чакат, майка и щерка се държат за ръцете. Могат и да му пеят на хляба, но думи други няма. Тоз хляб става бързо, че в него няма ни мая, ни квас. Когато е готов, майката го вади от фурната и го повива като бебе, в месали. А щерка ù ляга на миндера. Тогаз майка ù полага хляба на корема ù, а Марианка знае, че колкото повече издържи огъня му, толкоз по-лесно ще ражда след време. И ще има много дечица. Затуй стисва зъби. После дава знак на майка си, че вече хлябът я е опарил и жената го вдига. Слагат хляба на една голяма синия и чукат на вратата. – Магда отпи от лимонадата си и се отнесе нанякъде.
– И после какво? – дръпна я Райна.
– После, ще видиш. Нали затуй съм те довела. Я иди и ми донеси нещо сладичко. Ама ми сипи и малко от оная, зелената лимонада.
Райна се надигна. Стана ù милно, знаеше ù номерата. Толкова време ù беше липсвал тоя глас... Загледа се в Магда отдалече. Старата ù се стори поотслабнала. Дебелата ù бяла плитка се спускаше по рамото ù почти до кръста и шаваше като жива при всяка Магдина дума. Сините ù очи светеха отдалеч и където и да застанеше Магда, някак все беше в средата и около нея се струпваше навалица. Хората хем напираха да си говорят със старата, хем някак не смееха много да я приближат.
Тъкмо Райна отряза от кекса и хората изведнъж наставаха от масата. Огледа се стреснато и видя, че Мариана и майка ù са излезли от къщата, а Неда седи зад тях. Хората се изсипаха в другата част на двора и се подредиха в кръг. Бяха много и се посбутаха.
В кръга пристъпи Мариана с една голяма тава и увита питка на нея. Зад нея вървеше Неда и накрая – майка ù. Срещу тях кръгът се разтвори и стори място на Магда Богданова. Детето гореше цялото. Вдигна очи към баба си и тя ù каза нещо тихичко. Тогаз Марианка коленичи и внимателно сложи тавата на земята. Извади хляба и го положи в пръстта. Започна да го разповива. Като свали месалите, той още вдигаше пара. Взе шепа пръст и започна да мие хляба с нея. Постоя малко. Неда кротко сложи ръка на рамото ù и тя се наведе и целуна земята. И започна да разчупва хляба на малки хапчици. Пареше ù, почиваше си и пак разчупваше.
Когато стана детето, целият народ в двора коленичи. Едни веднага, други по-бавно... Имаше старци. Райна понечи да помогне на един, а той тихо й рече: „ Недей, чедо! Аз пред новата жена в рода, ще коленичам сам...”
И тръгна Марианка да раздава от нейния хляб на всеки по залък. И който от рода ù получеше залък, обръщаше ръката ù и я целуваше. Стоеше Райна на колене в тоя двор и гледаше как старецът целува ръка на седемгодишно момиченце. И други имаше като него. А Марианка пристъпяше като царица сред своите и бузите ù пламтяха.
Накрая излезе Магда. Застана пред детето, наведе се и нарисува нещо на челото ù
– Да си здрава и читава, Мариано! Да порастеш хубавица! Да ти е пъстър животът! Да ти е силна утробата и да ти е обич в корена български! Да ти се чува думата! Да не слиза хлябът от масата ти! Да са горди с тебе майка ти и баща ти! И да пребъдат рожбите ти и рожбите на тоя род! Нека реченото ми на Благовец, да бъде сторено! – звънна гласът на старата.
– Да бъде! – подеха хората...
Розмари Де Мео - из "Стопанката на Господ"
