09/05/2026
Пафос е един от най-силните примери как една държава може целенасочено да превърне природата, инфраструктурата и визията за развитие в работещ икономически модел. Това, което днес виждаме по крайбрежието на Кипър, не е случайност. То е резултат от стратегия, постоянство и ясно разбиране, че туризмът не е просто сезонен бизнес, а национална политика и дългосрочна инвестиция.
Само преди няколко години голяма част от тези хълмове бяха сухи, празни и без живот. Днес там има модерни комплекси, зеленина, поддържани паркове, красиви къщи и инфраструктура, която създава усещане за качество, спокойствие и сигурност. По цялото крайбрежие са изградени алеи, пешеходни зони, осветление, места за спорт и почивка, бетонни пейки, велоалеи и пространства, които карат хората да прекарват време навън. Това не са просто „екстри“ за туристите. Това е философия на развитие. Когато държавата и местната власт инвестират в средата, инвеститорите идват сами. След тях идват туристите, а след туристите – устойчивите приходи и работните места.
Има още един много важен детайл, който показва колко далеч може да стигне една държава, когато има визия. На много места по крайбрежието на Пафос са изградени изкуствени рифове и защитни съоръжения за спиране на силните вълни в откритите зони. Така морето става по-спокойно, плажовете са по-безопасни, а туристите се чувстват комфортно и сигурно. Това е пример как инфраструктурата работи в полза на туризма и качеството на живот. В България, ако някой предложи подобна идея, вероятно ще започнат протести, ще се появят десетки „зелени“ организации, комитети, сдружения, рибарски асоциации и още стотици хора, които ще обясняват защо не може да се направи. Вместо да търсим как да реализираме подобни проекти професионално, екологично и с контрол, ние често търсим причини нищо да не се случва. Именно това е голямата разлика между държавите, които се развиват, и тези, които постоянно стоят на едно място.
Точно тук е и голямата разлика между държави като Кипър и много други страни в региона. Там крайбрежните градове работят заедно с държавата. Общините инвестират в инфраструктура, благоустрояване и градска среда, а държавата инвестира сериозно в международна реклама, бранд и позициониране. Това е синхрон между местна и национална политика. Не се чака частният сектор сам да „спаси“ туризма. Държавата участва активно в процеса.
Особено важен е моделът на така наречения „втори дом“. Това е тема, за която говоря от години и която България продължава да подценява. В Кипър, Гърция, Испания и все повече държави вторият дом не се разглежда просто като продажба на имот. Той е инструмент за развитие на туризма, местната икономика и дори демографията.
Когато един чужденец закупи имот, той не идва за една седмица ол инклузив. Той прекарва месеци в страната. Пазарува, посещава ресторанти, използва услуги, купува автомобили, плаща данъци и такси, кани приятели и семейство. Именно вторият дом гарантира минимум шестмесечен сезон. А в много случаи – и целогодишно присъствие. След това идват и допълнителните гости – роднини, приятели, бизнес партньори. Един собственик на имот автоматично се превръща в посланик на дестинацията.
Това е огромната разлика спрямо модела, при който чакаме единствено чартърни полети и сезонни туристи. Светът се променя. Все повече хора търсят спокойствие, сигурност, климат, добра храна, качествена среда и възможност да работят дистанционно. След пандемията моделът „живей няколко месеца в различна държава“ се превърна в глобална тенденция. Държавите, които разбраха това навреме, вече печелят огромни инвестиции и устойчив туристически поток.
България има абсолютно всички предпоставки да бъде част от този процес. Имаме море, планини, минерални извори, ниски данъци, стратегическа локация, добра кухня, четири сезона и сравнително достъпни имоти. Имаме потенциал за здравен туризъм, СПА, винен и кулинарен туризъм, културно-исторически маршрути и дълъг сезон по Черноморието. Но за да се случи това, е нужна концепция. Не кампанийност. Не работа „на парче“. А реална дългосрочна стратегия.
Трябва да започнем да мислим за крайбрежните ни градове не само като място за летен туризъм, а като място за живот. Това означава инфраструктура, зелени площи, алеи, обществена среда, сигурност, здравеопазване, дигитална свързаност и международен маркетинг. Не може да очакваме турист от висок клас или собственик на втори дом да инвестира милиони, а около него да има разбити тротоари, липса на паркиране, хаос и липса на визия.
Същото важи и за рекламата. Конкуренцията инвестира десетки и стотици милиони в бранд, реклама и международно присъствие. А ние все още спорим дали туризмът е национален приоритет. Истината е, че ако България иска да бъде конкурентна през следващите 20 години, трябва да започне да гледа на туризма като на геополитически и икономически инструмент.
Пафос показва как се прави това. С визия. С постоянство. И с разбирането, че инвестицията в инфраструктура, качество на средата и дългосрочно планиране винаги се връща многократно чрез икономика, работни места, инвестиции и устойчив туризъм.
Крайно време е и България да започне да мисли по този начин.
С уважение д-р Ivelin Kichukov председател на Българска Асоциация за Туризъм БАТ
