Счетоводна къща "Капитал ЕООД"

Счетоводна къща "Капитал ЕООД" Счетоводна къща.

29/05/2026

Осигуряването „на минимума": колко ви струва при пенсиониране
Как осигурителният доход днес определя стандарта ви на живот след 40 години
29 май 2026 12:17

Много работещи приемат осигуровките като данък, от който искат да се отървят колкото може по-евтино. Логиката е разбираема — по-малко удръжки, повече пари в ръката всеки месец. Проблемът е, че тази сметка е вярна само за следващите 30 дни. За следващите 30 години сметката излиза съвсем различна.

Защо осигурителният доход е различен от заплатата ви

Преди да влезем в числата, едно важно разграничение: осигурителният доход е сумата, върху която се внасят осигуровките. Тя невинаги съвпада с реалната ви заплата.

Законът определя два прага:

Минималният осигурителен доход (МОД) е долната граница — под нея не може да се осигурявате, дори договорената ви заплата да е по-ниска. Определя се по икономическа дейност на фирмата и квалификационна група на длъжността. При повечето работници и служители на практика не може да е по-нисък от минималната работна заплата, която към момента е 620,20 евро.

Защо нетото ви е по-малко от заплатата в договора

Максималният осигурителен доход е таванът — над него вноски не се дължат, само данък. Към момента е 2 111,64 евро. Стойностите се определят всяка година със Закона за бюджета на ДОО и се променят редовно — за актуалните проверявайте сайта на НОИ или НАП.

📌 За пълната картина как се изчисляват осигуровките при различни видове договори вижте „Осигурителните прагове в България".

Формулата за пенсия: откъде идва разликата

Пенсията за осигурителен стаж и възраст се изчислява по формула, в която участват три компонента: осигурителен стаж (годините работа), тежест на всяка година (фиксиран коефициент по закон) и индивидуален коефициент.

Именно индивидуалният коефициент е там, където осигурителният доход оставя следата си за десетилетия напред. Той се изчислява като съотношение между вашия среден осигурителен доход и средния осигурителен доход за страната за същия период.

С прости думи: ако сте се осигурявали на дохода на „средния българин", коефициентът ви е около 1. Ако сте се осигурявали на по-малко — пада под 1. Ако на повече — расте над 1. И тъй като коефициентът се умножава по стажа и тежестта, дори малка разлика в него се натрупва в огромна разлика в пенсията след 35-40 години.

Двама служители, 40 години стаж — различни пенсии

Нека сравним двама човека с еднакъв трудов стаж:

Служител А — осигуряване на минималния доход

Месечен осигурителен доход: 620 евро (минималната работна заплата)
Индивидуален коефициент: около 0,65 (под средното за страната)
Служител Б — осигуряване на реалния доход

Месечен осигурителен доход: 1 500 евро
Индивидуален коефициент: около 1,6 (над средното за страната)
При разлика в индивидуалния коефициент от 0,65 до 1,6 — при 40 години стаж — изчисленият размер на пенсията може да се различава повече от два пъти. За 20 години получаване на пенсия подобна разлика може да се натрупа до десетки хиляди евро. Точният размер обаче се определя индивидуално от НОИ и зависи от средния осигурителен доход за страната към момента на пенсиониране, стажа и бъдещи законови промени.

Осигурителният доход не удря само бъдещата ви пенсия. Той влияе и на:

Обезщетение за безработица — изчислява се като 60% от средния ви дневен осигурителен доход за последните 24 месеца. Има минимален и максимален дневен размер, определяни всяка година с бюджета на ДОО, затова примерите са ориентировъчни. При осигуряване на минимума обезщетението е значително по-ниско, отколкото при среден или по-висок доход.

Майчинство — 90% от средния осигурителен доход за последните 24 месеца, за 410 дни. При силно опростена сметка и ако осигурителният доход е бил стабилно около съответното ниво, това може да означава около 550 евро срещу около 1 350 евро месечно — разлика, която се усеща особено осезаемо в най-важната година от живота на семейството.

Болнични — процент от официалния ви доход, не от това, което получавате реално. Ако сте болни два месеца, „спестените" осигуровки изглеждат съвсем различно.

Схемата „в плик": защо не е просто въпрос на доверие

Когато работодател предложи „ще те осигурявам на минимума, остатъкът — в ръката" — това не е просто неформална договорка. Това е:

Нарушение на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство — с риск от санкции и проблеми както за работодателя, така и за работника, ако съзнателно участва в укриването на доход.
Риск при трудов спор — доказването на неофициално плащани суми е трудно. Документално видимият доход — по договора, ведомостите и осигурителните данни — обикновено е единственото, с което разполагате.
Проблем при кредит — банките искат официален доход. Ако по документи получавате 620 евро, може изобщо да не се класирате за ипотека или автокредит в размера, който реално ви е нужен.
Как да проверите вашата осигурителна история

Периодично проверявайте данните си в електронните услуги на НОИ — с ПИК на НОИ, КЕП или друг поддържан начин за електронна идентификация. Там можете да видите:

На какъв осигурителен доход ви е внасял работодателят вноски
Дали сумите съответстват на реалното ви възнаграждение по договор
Колко осигурителен стаж сте натрупали
Ако установите разминаване — говорете с работодателя. Ако не го решите по добър начин, имате право да сигнализирате в Инспекцията по труда или НАП. Неприятно, но алтернативата е десетилетия с по-ниска пенсия.

Осигурителният доход не е просто ред в таблица. Той е единственото нещо, от което пенсионната система ще изчисли колко сте „стрували" като осигурен — и колко ще получите обратно.

Материалът е с информативен характер. Конкретният размер на пенсията зависи от множество фактори и се определя индивидуално от НОИ. При въпроси относно осигурителните си права се консултирайте с НОИ или лицензиран счетоводител.

29/05/2026

Граждански или трудов договор: кое всъщност печелите и кое губите
Свободата звучи примамливо, но идва с цена – ето къде е уловката
28 май 2026 14:57

„Граждански или трудов?" – този въпрос изскача всеки път, когато започвате нова работа, поемате допълнителен проект или преговаряте за условия. И двата договора уреждат едно и също на пръв поглед: някой възлага, друг върши. Но под повърхността разликите са огромни – засягат парите ви, осигуровките, отпуска и това колко ви пази законът, ако нещата тръгнат накриво.

Нека ги разплетем без юридически мъглявини.

Трудовият договор купува времето ви, гражданският – резултата

Това е сърцевината на цялата разлика. Запомните ли я, всичко останало идва от само себе си.

При трудовия договор (урежда го Кодексът на труда) вие продавате работната си сила. Не дължите конкретен завършен продукт – дължите присъствие и труд в определено работно време, под ръководството на работодателя. Вие сте част от организацията и работите зависим труд. Грубо казано: плащат ви, че сте там и вършите каквото ви кажат.

При гражданския договор (по Закона за задълженията и договорите – често ще го чуете като „договор за изработка" или „за услуга") нещата стоят наопаки. Тук се брои резултатът – завършена работа, готова стока, изпълнена услуга. Как, кога и къде ще я свършите си е ваша работа. Никой не ви брои часовете – брои се крайният продукт.

Тази единствена разлика дърпа след себе си всичко друго.

Кой командва: йерархия срещу равнопоставеност

При трудовия договор има шеф. Буквално. Работодателят има дисциплинарна власт – може да ви дава задължителни указания как, къде и кога да работите, а при провинение може да налага наказания. Вие спазвате вътрешния ред, работното време и дисциплината.

При гражданския договор шеф няма. Възложителят и изпълнителят са равнопоставени. Възложителят може да иска резултата, но не може да ви нарежда как да го постигнете, нито да ви глобява за закъснение по вътрешен правилник. Вие сте си сам мениджър.

Дотук гражданският звучи като мечта, нали? Свобода, никакъв шеф, работиш по халат. Само че тази свобода не идва безплатно.

Осигуровки и защита: тук трудовият си връща точките

Ако предишната точка беше в полза на гражданския договор, тази обръща картината.

Хората на трудов договор са с пълна социална защита. Осигуряват се задължително за всичко – пенсия, общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука. Това им дава платен годишен отпуск, обезщетения от НОИ при болничен, признат трудов стаж. Накратко – има на какво да стъпят, ако нещо се обърка.

При гражданския договор защитата е доста по-слаба. Възнаграждението се облага, след като се приспаднат нормативно признатите разходи (повече за тях след малко). Осигуровки се дължат по специални правила: ако вече сте осигурени на друго основание, например по трудов договор, обикновено се внасят и върху дохода от гражданския договор. Ако не сте осигурени другаде, решаващо е дали доходът след приспадане на нормативно признатите разходи достига минималната работна заплата. Тоест сметката не се прави върху целия хонорар, а върху сумата след признатите разходи.

И най-важното – по граждански договор нямате платен годишен отпуск, не трупате трудов стаж и не сте защитени като служител при уволнение. Самият граждански договор не ви осигурява по стандартния трудов ред за болничен и майчинство; право на такива обезщетения може да възникне само ако сте осигурени за съответния риск на друго основание. Положеният труд може да се зачете за осигурителен стаж, но не и за трудов стаж.

📌 Ако пък мислите да съчетаете трудов с допълнителна работа, вижте как се правят сметките в „Допълнителен трудов договор: права и задължения при работа на второ място"

Кой носи риска, ако нещо се обърка

Скрит, но много важен въпрос: кой плаща, когато работата не се получи?

При трудовия договор рискът е изцяло на работодателя. Не може да се свърши работата по обективни причини? Вие пак си получавате заплатата. Материалите и оборудването също са за негова сметка. Вашата работа е да дойдете и да си вършите задълженията – останалото е негов проблем.

При гражданския договор по-голяма част от риска е при вас. Ако не постигнете уговорения резултат или той не отговаря на договореното качество, възложителят може да откаже плащане, да поиска поправка или да плати по-малко – според договора и конкретния случай. И ако не е уговорено друго, често именно изпълнителят осигурява материалите и инструментите. Свободата има цена и това е именно тя.

Нормативно признатите разходи: тук внимавайте с цифрите

Ето къде хората най-често се хващат на въдицата „по граждански нетото е по-голямо". Има нещо вярно, но само ако сметнете всичко докрай.

При гражданския договор от хонорара се приспадат нормативно признати разходи (НПР), преди да се сметнат данък и осигуровки. Това намалява облагаемата основа – значи плащате върху по-малка сума. Дотук добре.

Но процентът не е универсален. Зависи от дейността:

25% – за повечето доходи по граждански договори и за много свободни професии;
40% – за авторски и лицензионни възнаграждения, за адвокати след 2023 г., както и за някои други изрично посочени дейности;
60% – за определени доходи на регистрирани земеделски стопани от непреработена селскостопанска продукция.
Тоест твърдението „винаги се приспадат 25%", което се среща навсякъде, просто не е вярно. Проверете в коя категория попада вашата дейност, преди да правите сметки.

„По-високо нето" – да, но срещу какво?

И сега големият митологичен капан. Да, при еднаква брутна сума гражданският договор често оставя повече пари в джоба заради НПР и по-леките осигуровки. Само че това „повече" не е безплатно – плащате го с изгубени права.

Помислете какво няма зад гражданския договор: платен отпуск, стандартно право на болничен и майчинство само на това основание, обезщетение за безработица, признат трудов стаж, защита от уволнение. Тези неща имат стойност, дори да не се виждат в месечната сметка. Затова „по-високото нето" е честно само ако сложите до него и това, което не получавате.

С други думи – не сравнявайте само числата на фиша. Сравнявайте целия пакет.

Кое да изберете накрая

Истината е, че няма универсално правилен отговор – има подходящ за вашата ситуация.

Гражданският договор ви дава свобода и гъвкавост: сами решавате кога, къде и как работите, не сте подчинени на никого, може да въртите няколко проекта едновременно и да печелите повече, ако сте бързи и ефективни. Плащате за това с несигурност, поет риск и тънка социална мрежа. Подходящ е за непостоянни, проектни ангажименти и за хора, които ценят независимостта над стабилността.

Трудовият договор ви дава сигурност: гарантиран месечен доход, защита от безпричинно уволнение, минимум 20 работни дни платен отпуск годишно, болничен и майчинство, обезщетение при безработица, регламентирано работно време и натрупване на стаж. Бонус – банките гледат на постоянния трудов договор като на доказан стабилен доход, което силно улеснява одобрението за ипотека или потребителски кредит. Цената? Подчинение, контрол и по-малко гъвкавост.

В крайна сметка изборът е размяна. Трудовият договор ви дава покрив над главата срещу това да слушате шефа. Гражданският ви пуска на свобода, но ви оставя сами да си носите чадъра, ако завали. Преди да подпишете каквото и да било, направете сметката с конкретни цифри – и не забравяйте да сложите в нея и нещата, които не се виждат на фиша.

📌 За пълната картина около осигуровките вижте „Осигурителните прагове в България", а ако сравнявате пълно и непълно работно време – „Пълно или непълно работно време". А когато дойде време за данъци по граждански доход, насочете се към „Как да попълните годишната си данъчна декларация" .

Материалът е с информативен характер и не представлява правен или данъчен съвет. Конкретните проценти на нормативно признати разходи, осигурителни задължения и данъчно третиране зависят от вида дейност и личните ви обстоятелства. При важно решение се консултирайте със счетоводител или юрист.

28/05/2026

НОИ променя правилата за изплащане на пенсиите при неработни дни
 » Осигуровки » НОИ променя правилата за изплащане на пенсиите при неработни дни
 28 Май. 2026  ClubTrzNormativi.bg
Осигуровки
facebook sharing button Sharewhatsapp sharing button Share
НОИ променя правилата за изплащане на пенсиите при неработни дни
Етикети: НОИ, пенсии, неработен ден
През юни 2026 г. Националният осигурителен институт (НОИ) ще приложи за последен път досегашния ред за изплащане на пенсиите, когато началната или крайната дата от графика се пада в почивен ден. Съгласно действащите към момента правила, ако 7-о и/или 20-о число от месеца са неработни дни, изплащането започва или приключва в следващия работен ден.

От 27 юли 2026 г. влизат в сила изменения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с които се въвежда нов ред. При наличие на почивен ден в началото или края на периода за изплащане, пенсиите и добавките към тях ще се изплащат по-рано – в предходния работен ден.

Промяната има за цел да осигури навременно получаване на средствата от пенсионерите без изчакване след почивни или празнични дни.

Новите правила ще бъдат приложени за първи път през септември 2026 г.

Източник: nssi.bg

28/05/2026

Данък сгради и такса смет: какво дължи всеки собственик на имот
 » Данъчно облагане и такси » Данък сгради и такса смет: какво дължи всеки собственик на имот
 26 Май. 2026  ClubSchetovodstvo.bg
Данъчно облагане и такси
facebook sharing button Sharewhatsapp sharing button Share
Данък сгради и такса смет: какво дължи всеки собственик на имот
Етикети: данък сгради, данъчно облекчение, плащане на данъци
Когато закупувате имот, в повечето случаи не е необходимо да го декларирате. При покупка с нотариален акт нотариусът изпраща информацията директно до общината и имотът се вписва служебно.

Декларация по чл. 14 от ЗМДТ все още се подава при специфични случаи – например наследяване или ново строителство без Акт 16.
Как се изчислява данък сгради?

Данъкът не се смята върху пазарната цена, а върху данъчната оценка на имота. Тя се определя от общината според площ, местоположение, година на строеж и други показатели и обикновено е значително по-ниска от реалната стойност на жилището.

Върху тази оценка общината начислява ставка в промили, която се определя ежегодно и е различна за всяка община. Затова размерът на данъка зависи основно от местоположението на имота.

Какво се случва с такса смет?

Такса смет покрива събирането и обработката на отпадъците и почистването на обществените площи. В много общини тя все още се изчислява според данъчната оценка, но постепенно се преминава към модел „замърсителят плаща“ – според броя ползватели или количеството отпадъци.

Това означава, че правилата могат да са различни в отделните общини. Ако например живеете сам в голям апартамент, новият модел може да е по-изгоден за вас.

Как да платите по-малко?

Данък сгради и такса смет обикновено се плащат на две вноски, но ако внесете цялата сума наведнъж в ранния срок (често до 30 април), получавате 5% отстъпка.

Плащането може да стане:
в общината;
по банков път;
през онлайн порталите на общините;
чрез електронни системи за местни данъци.

Какво става при просрочие?

При закъснение започва да тече законна лихва. Ако задълженията останат неплатени, общината може да пристъпи към принудително събиране, включително запор на сметки. Освен това при продажба на имота ще трябва първо да погасите всички задължения към общината.

Облекчения, които си струва да проверите

Законът предвижда намаления за:
основно жилище;
хора с трайни увреждания;
някои необитаеми имоти при определени условия.

Важно е да знаете, че тези облекчения не се прилагат автоматично – обикновено се подава заявление в общината.

Най-важното накратко

Данък сгради се изчислява върху данъчната оценка, а не върху пазарната цена. Такса смет зависи от правилата на конкретната община и в момента системата се променя. А ако платите всичко наведнъж в ранния срок, може да получите 5% отстъпка.

източник: pariteni.bg

28/05/2026

Данъчно-осигурителен календар за периода от 5 до 14 юни 2026 г.
PortalSchetovodstvo.bg
Отговор, предоставен от
PortalSchetovodstvo.bg
26 Май 2026Съгласно действащото законодателство!
Tags:
данъчно-осигурителен календар
данъчен период
VIES-декларация

10 юни 2026 г.

❖ Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

14 юни 2026 г.

❖ Подаване на справка-декларация по ЗДДС, заедно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец май.

❖ Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция (с изключение на получено авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция) или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (включително получените авансови плащания), с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец май. Регистрираното лице, което през данъчния период – месец май изпраща или транспортира стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване и/или когато през този период настъпи промяна, включително замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, попълва раздел „Г“ на VIES-декларацията.
Забележка: Регистрирано лице, което през данъчния период – месец май е извършило вътреобщностни доставки, по които получатели са данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, регистрирани за целите на ДДС в Северна Ирландия, или доставки като посредник в тристранна операция, по които получатели са данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, регистрирани за целите на ДДС в Северна Ирландия подава VIES-декларация. Регистрирано лице, което прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на Северна Ирландия под режим на складиране на стоки до поискване и/или когато през този период настъпи промяна, включително замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, попълва раздел „Г“ на VIES-декларацията.

❖ Подаване на Интрастат декларации за вътресъюзен внос/вътресъюзен износ, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС за референтен период месец май 2026 г.

източник: nra.bg

28/05/2026

Счетоводно отчитане на медицинско оборудване, предназначено за краткосрочно отдаване под наем
Трендафил Василев
Отговор, предоставен от
Трендафил Василев
на 26 Май 2026Съгласно действащото законодателство!
Tags:
СС 16
ДМА
счетоводни стандарти

Въпрос:
➤ Фирма се занимава главно с отдаване под наем на консумативи и оборудване за медицински нужди (инвалидни колички, легла, проходилки и др. подобни). Част от тях са под прага за признаване като ДМА. Ще се използват за краткосрочно отдаване под наем. Как счетоводно да ги отчитам? Първоначално ги минах през гр.60 - Дт 601/ Кт 401 и задбалансово ги заведох аналитично - по брой, цена, като си мислех да ги отчитам като активи, отдадени под наем. След това се разколебах за този вариант, защото колега ми каза, че ги осчетоводява като материали, а при отдаването взима операция Дт 601/ Кт 302. Но по този начин как ще отчета връщането на съответното оборудване? Пак трябва да е Дт 302. Кой вариант е по-правилен и по-ясен за счетоводното отчитане?

Отговор:Още за СС 16:

Счетоводно и данъчно третиране на амортизации, преоценка на активи и оперативен лизинг

Нормативна рамка:

СС 16
Според Националните счетоводни стандарти (НСС) и по конкретно т. 2 от СС 16 – Дълготрайни материални активи (ДМА), те се дефинират като установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:
а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/ продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Установимост е възможността за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него.

Икономическа изгода според стандарта е постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на:
а) увеличение на приходите;
б) намаление на разходите.

Критериите за признаване на един актив като ДМА съгласно т. 3 от СС 16 са както следва:
а) да отговаря на определението за дълготраен материален актив;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.

ДМА съдържат в себе си обещание, че ще предоставят икономически ползи за предприятието за период по-голям от този, обхванат от финансовите отчети за текущата година. Такива активи трябва да се капитализират, а не веднага да се отчитат като разход, а техните разходи се разпределят на база очакваните периоди на полза за предприятието, т.е. да се начисляват амортизации. От особено значение за признаване на актив като ДМА е очакването, че ще се използват повече от един отчетен период.

Обикновено ръководството дружеството възприема праг на същественост в счетоводната си политика от данъчни съображения в размер на 700 лв.

В счетоводните стандарти не се предписва мерна единица за признаване, т.е. какво съставлява актив от имоти, машини и съоръжения. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено предприятие е необходимо да се използва преценка. Може да е уместно да се обединят поотделно незначителни по стойност позиции и критериите да се приложат към съвкупната им стойност, както е в конкретния случай. Закупените консумативи и оборудване за медицински нужди, въпреки че са с незначителна единична стойност, следва да се разглеждат съвкупно като един актив, който отговаря на критериите за признаване на ДМА, тъй като се държат от предприятието с цел отдаване под наем и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

28/05/2026

Заминавате на работа в чужбина: какво още дължите на България?
Гражданството не решава нищо — резидентността и мястото на труд решават всичко
27 май 2026 16:17

Тръгвате за чужбина и в един момент идва въпросът, който държи будни доста хора: „Дължа ли още нещо на държавата у дома?“ Логичен въпрос — и за съжаление отговорът почти никога не е чисто „да“ или „не“.

Цялата работа опира до едно понятие: данъчна резидентност. Кажете ли си наум „аз съм българин, значи дължа на България“ — спрете. Гражданството тук е почти без значение. Може да сте български гражданин и да не сте данъчен резидент на България. И обратното — чужденец, който живее и работи в София, най-често е български данъчен резидент.

Да го разплетем стъпка по стъпка.

Резидент ли сте на България? Това е първият въпрос

Според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) сте местно лице (данъчен резидент) на България, ако отговаряте на поне едно от следните условия:

Имате постоянен адрес в България. Важен формален критерий — но внимание, той не винаги решава въпроса сам по себе си. Ако центърът на жизнените ви интереси е извън България, само постоянният адрес тук не стига, за да ви третират като български данъчен резидент. А ако и друга държава ви брои за свое местно лице, спорът се решава по правилата на съответната СИДДО — спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.

Центърът на жизнените ви интереси е в България. По-мек, по-комплексен критерий, който се преценява индивидуално. „Център на жизнени интереси“ е мястото, с което имате най-силни връзки — семейство, имоти, социален кръг, мястото, от което управлявате имуществото си.

Работите по 9-месечен договор в Германия, но съпругът или съпругата и децата ви живеят в България, имате апартамент тук и се прибирате при всеки удобен случай? НАП най-вероятно ще приеме, че центърът ви е в България — но винаги индивидуално, въз основа на всички факти.

Пребивавате в България над 183 дни във всеки 12-месечен период. Тук правилото е чисто аритметично. Брои се всеки ден от престоя — прекъснат или непрекъснат — с едно изключение: дните на чисто транзитно преминаване не се броят. В този случай се смятате за местно лице за данъчната година, през която пребиваването надхвърли 183 дни.

Изпратени сте в чужбина от българската държава — неин орган или организация, или от българско предприятие — както и ако сте член на семейството на такова лице. Това е отделен критерий в закона и не бива да се бърка с обичайното заминаване по лична инициатива при чужд работодател.

Защо това е толкова важно? Защото ако сте български данъчен резидент, по принцип декларирате и подлежите на облагане в България върху доходите си от цял свят — не само придобитото тук, а и заплатата от чужбина, наемите от имот в друга държава и така нататък. Това обаче не значи автоматично, че ще платите данък два пъти — точно за това служат СИДДО и механизмите за избягване на двойното облагане. Ако не сте резидент, България ви облага само за доходи с източник в страната (например наем от български имот).

📌 Самото понятие „данъчна резидентност“ и принципът на световния доход ги разглеждаме по-подробно в „Данъци върху капиталовите печалби“ — там темата е през призмата на инвестициите.

Какво дължите към НАП

Тук всичко зависи от това, което изяснихме горе.

Ако сте резидент на България. Подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ — по правило до 30 април на следващата година. В нея описвате всичките си доходи, включително тези от работа в чужбина. И не — фактът, че там вече са ви удържали данък, не ви освобождава от декларирането у дома.

За да не плащате данък два пъти върху един и същ доход, България има сключени СИДДО с около 70 държави — всички в ЕС, съседите ни и по-големите икономики в Азия и Америка. Тези спогодби определят коя държава има право да обложи дохода и как се приспада платеният в чужбина данък.

Ако НЕ сте резидент на България. Тогава нямате задължение да декларирате пред НАП доходите си от труд в чужбина. Деклариране остава само ако имате доход с източник в България — наем, дивиденти и подобни.

Осигуряването е друга игра — и зависи къде работите

Тук логиката е съвсем различна от данъчната. Осигурителният ви статут зависи преди всичко от това в коя държава полагате труд.

Основният принцип е елегантно прост: осигурявате се само в една държава членка — по правило тази, в която работите.

Започнете ли работа при местен работодател в друга страна от ЕС, осигуровките ви се внасят по нейните правила и вие автоматично влизате в нейната система — здравна, пенсионна, за безработица. За периода, в който сте осигурени в Германия, Франция или Испания, задълженията ви за социални и здравни вноски в България отпадат.

Тук обаче често се появява едно объркване с формуляр А1. Той не е универсалният документ, който всеки получава, започвайки работа в ЕС. А1 удостоверява кое осигурително законодателство се прилага при командироване (български работодател ви праща да работите навън, но искате да останете под българско осигуряване) или при работа едновременно в няколко държави. Издава се от институцията на държавата, чието законодателство важи за вас. При обикновено наемане при местен работодател просто се осигурявате там — без А1.

Един важен детайл за здравето: докато сте осигурени в чужбина, за спешна помощ при гостуване в България ползвате Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК), издадена от държавата, в която работите.

Работа извън ЕС (трета страна)

Тук става по-заплетено. Всичко опира до това дали България има двустранен договор за социална сигурност със съответната държава (имаме такива например със Сърбия, Украйна, Канада и други).

Ако такъв договор няма, важи българското законодателство. А то казва следното: всеки български гражданин, който не се осигурява на друго основание, по принцип дължи здравни вноски в България, за да не му прекъснат здравните права.

Точно тук се крие капанът. Българин, който работи в държава без такава спогодба, може да се окаже с натрупани здравни вноски към НАП за целия период навън — освен ако не е свършил една административна работа.

И стигаме до най-практичното. Какво всъщност трябва да свършите?

Ако заминавате за ЕС — по правило не е нужно да подавате заявление по чл. 40а в НАП преди отпътуване. Започвате ли работа при местен работодател, осигуряването минава по законодателството на държавата, в която работите. При командироване или работа в няколко държави може да ви потрябва формуляр А1, който удостоверява приложимото осигурително законодателство. А когато се върнете и трябва да докажете здравноосигурителните си периоди в друга държава от ЕС, ЕИП, Швейцария или Обединеното кралство, ключовият документ е S041 (стар Е104). Затова пазете документите от чуждата институция — при липса на данни в системите НАП може да ви начисли вноски.

Ако заминавате извън ЕС — тук вече може да се наложи действие. Българските граждани, които са длъжни сами да внасят здравните си вноски и ще пребивават в чужбина повече от 183 дни през календарната година, могат да подадат заявление по чл. 40а от ЗЗО в НАП и така да не дължат здравни вноски в България за периода навън. Това заявление може да се подаде и след завръщане, но практически е по-разумно да го направите преди да тръгнете — иначе рискувате да се върнете при натрупани задължения. В държави извън ЕС няма автоматично прилагане на европейските формуляри; а ако има двустранен договор за социална сигурност, трябва да се провери точно кои рискове и периоди обхваща той.

Една уговорка за реда по чл. 40а: той е създаден именно за периоди, в които не важи законодателството на друга държава от ЕС. Работите ли в ЕС, освобождаването минава по линията на европейските регламенти и формуляр S041, не по чл. 40а.

Връщате се за постоянно? Съберете тези документи навреме

Ако сте били години навън и се прибирате окончателно, най-разумното е да се върнете „с папка под мишница“. Документите, доказващи стажа и осигуряването ви, ще ви спестят и стари задължения, и нерви при ползване на социалните права тук.

Работа в чужбина и пенсията у дома: Как да не загубите нито ден стаж

За здравното осигуряване — най-спешното. За да не плащате натрупани здравни вноски за годините навън:

Формуляр S041 (или Е104) — ключовият документ, ако се връщате от ЕС, ЕИП или Швейцария. Удостоверява периодите на осигуряване и се издава от здравната каса на държавата, която напускате.
Доказателства за пребиваване — ако се връщате от държава извън ЕС (САЩ, ОАЕ и подобни), трябва да докажете, че сте били навън непрекъснато и сте се осигурявали по местните правила. Тук върши работа всичко що има тежест: удостоверение за местно лице от чуждите данъчни, копия от паспорта с печати, трудови договори, служебни бележки, документи от местна община или полиция, доказателства за платени здравни осигуровки. Те служат за заличаване на натрупаните вноски в България за периода на отсъствие.
За трудовия стаж и пенсията. За да ви се признае времето на работа в чужбина:

Трудови договори и служебни бележки — в ЕС процедурата е по-лека, но копията винаги са полезни.
Удостоверение за стаж — в много държави го издават при напускане на работа (в Германия например е Arbeitszeugnis; самите осигурителни периоди се удостоверяват от компетентните институции).
Преносим документ U1 (стар Е301) — важен, ако смятате да се регистрирате на борсата в България и искате осигурителните ви периоди от чужбина да се вземат предвид. Добре е да се снабдите с него още преди да напуснете последната си работа или веднага след това. След завръщането регистрацията в Агенцията по заетостта трябва да стане в срок 7 работни дни от прекратяване на осигуряването, а заявлението до НОИ — в 3-месечен срок. При закъснение обезщетението не изчезва автоматично цялото — но може да започне от по-късна дата и периодът да бъде намален.
За данъчните цели. Ако в годината на завръщане имате доходи и от двете места:

Доказателство за платени данъци (Tax Assessment) — годишните изравнителни бележки от чужбина. Без тях не можете да приложите данъчния кредит и рискувате да платите данък два пъти.
Резидентност плюс място на труд — това е цялата формула

Да си български гражданин не означава автоматично, че дължиш данъци и осигуровки на България. Определящи са две неща: къде е центърът на жизнените ви интереси (резидентност) и къде работите (ЕС или трета страна). Уловите ли тези два лоста, повечето „изненади“ от типа на натрупани здравни вноски просто няма да се случат.

📌 Ако пък спорът е около признаването на стаж от чужбина при пенсиониране, вижте „Обжалване на пенсия“ — там разглеждаме кога НОИ не зачита период и как се реагира.

Този материал е с информационна цел и не представлява персонализиран данъчен, осигурителен или правен съвет. Правилата за резидентност, осигуряване и признаване на стаж са пълни с индивидуални нюанси, а сроковете и формулярите подлежат на промяна. При по-сложен казус — или при най-малкото съмнение — се консултирайте с квалифициран счетоводител или данъчен консултант, а за конкретиката проверявайте в сайта на НАП и НОИ.

Address

София/жк. "Илинден" бл. 56, вх. А ет. 2
Sofia
1309

Opening Hours

Monday 09:00 - 18:00
Tuesday 09:00 - 18:00
Wednesday 09:00 - 18:00
Thursday 09:00 - 18:00
Friday 09:00 - 18:00

Telephone

0887293847

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Счетоводна къща "Капитал ЕООД" posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share