27/10/2022
"Миналото лято ни се обади наш приятел - Валентин, който е земеделец. Той е от Пазарджик. Каза, че иска да ни дари 700 кг пъпеши, за да дадем из цяла България на хората, които не могат да си купят. Двамата с моя приятел Лукан тръгнахме в 6 сутринта от София, натоварихме пъпешите в Пазарджик и хубавите емоции започнаха! Минахме през дом за стари хора в Стамболийски, след това през най-различни семейства в Стара Загора и Сливен. Минахме и през един дом за хора с увреждания, който се намира в Шумен. Накрая се отбихме до Добрич и Варна. Спирахме при всеки възрастен човек, който видяхме по пътя, за да му дадем пъпеш. Спряхме и при един човек, който работеше в поддръжката на пътя. И с едно колело носеше чували с трева. Спирахме и на всяка спирка, на която излизаше пъпеш от буса, но в същото време влизаше капка щастие в него!
Една постъпка, която ни накара и двамата да плачем от мъка, беше този дядо в Шумен. Този човек чистеше тревата пред дома си, спряхме буса пред него и Лукан излезе с два пъпеша с думите: "Дядо, вземи, моля те, тези два пъпеша, защото имаме повече в буса", той го погледна и му целуна ръка с думите: 'Много хора имат повече, но всеки се е свил в себе си. На 80 години съм и никой не е спрял никога да ме пита как си, камо ли да ми даде нещо', не след дълго дядото се разплака.
Като се качи Лукан в буса се спогледахме и се разплакахме и ние! Само го попитах: "Лукане, утре в колко ставаме да продължаваме същото?", а той ми отговори: "Даже няма да лягаме, ако трябва".
Докато сме живи няма да забравим, че непознат човек на 80 години целуна ръка в знак на благодарност, само защото сме спряли да го видим и да му дадем два пъпеша, които струват по-малко от една кутия цигари!
Приятели, помнете, че най-истинските истории принадлежат на хората със сърца!
700 кг пъпеши, близо 1000 км, 20 часа път. И стотици непознати хора щастливи...
Безценно!"
Лео Кадели
via/ Sunnygirl Moz