09/07/2024
ПАНДЕМИЯ ИЛИ ЕВОЛЮЦИЯ
‘Всичко, което ме убива, ме кара да се чувствам жив’ от песен на OneRepublic
➡️ https://lilac.bg/2024/05/26/pe/
Почти пет години след началото на пандемията, светът сякаш не е същият и хората в него, имат чувството, че вече не са същите хора. В историята на човечеството, се набиват на очи две основни, може би взаимосвързани, последици от епидемиите и пандемиите: Остатъчни след-инфекциозни проблеми, за здравето на индивида и последвали бурни, културни, политически и икономически промени, за обществото. Някои хора са се разминали, без никакви оплаквания, други са отключили, съвсем нови заболявания, трети имат чувството, че много бързо са остарели. Едни 10 % от преболедувалите обаче, все още продължават да имат оплаквания с усещането, че не могат да се освободят, от някаква остатъчна, странна, сякаш безкрайна, ‘дълга настинка’. Оплакват се основно от разбита нервната система, загуба на сетивност, вкус, мирис, депресия и тревожност, забравяне, липса на концентрация, виене на свят, панически атаки, задух, запушен нос, слуз, болки в мускули, стави, кости, кожни обриви, постоянна умора. Тежките случаи, съобщават за проблеми във всички органи и системи на тялото. Имат чувството, че всички болести са се вселили в тях. Много от тях са загубили надежда, че изобщо ще си върнат здравето. Всички обаче, осъзнават с болка, какво са загубили и колко ценни са здравето и живота. Aко има една дума за благополучие, тя е ‘здраве’. Ако има една дума за ‘болест, тя вероятно, скоро ще се нарече ‘дълга настинка’. Болест, за която все още няма лекарство и лекар, който да потвърди, че може да я излекува ...
➡️ https://lilac.bg/2024/05/26/pe/
ПАНДЕМИЯ ИЛИ ЕВОЛЮЦИЯ ‘Всичко, което ме убива, ме кара да се чувствам жив’ от песен на OneRepublic Почти пет години след началото на пандемията, светът сякаш не е същият ....