География
Село Костен се намира в община Сунгурларе, Бургаско. Съседните му села са: Климаш(с главен път), Раклица (с черен път), Невестино (с черен път). Притежава впечатляваща природа, най-високата точка е връх Илийца (684м).
На север от селото се намират невисоки хълмове с широколистна и иглолистна растителност, обитавани от горски животни като глигани, сърни и елени, множество птици и влеч
уги. Често срещани са отровните змии пепелянки. От най-високия връх в Източна Стара планина / на изток от гр.Сливен / връх Илийца се спускат в селото две реки, по течението на които са разположени старинни каменни чешми. Водата е кристално чиста, студена и невероятно вкусна, особено ако се пие от менче. В недалечното минало благодарение на структурата на почвата, местните климатични условия, студените води на реките, обхванати в системи от напоителни вади и прочутото българско трудолюбие прославиха с.Костен с висококачествения фасул. Мнозина търсеха по земеделските пазари "мазен костенски боб". В подножието на планината отрудени селяни от ранно утро навлизаха в лозовите масиви. Отглеждаха се царевица, ечемик, жито, хмел, тютюн. На юг от селото в посока с.Сигмен има малък микроязовир,а край него чешма на повече от 200 години. В посока с.Климаш има голям язовир. Между двете села преминава железопътната линия Карнобат - Варна сега леко отклонен през новите трансбалкански тунели, но старата ж.п. линия прави красив завой, преди да поеме изкачването на планината, а шосейната връзка преминава под нея. Това бе един от първите тунели, който видях в живота си и си спомням буйните потоци вода, които нерядко го пълнеха до половина, при силните летни дъждове. Климатичните условия в района са доста сурови. Зимата е люта, особено в миналото, преди 40-50 години, снежни преспи затрупваха селото, къщи и дувари се скриваха в бялата покривка, обгръщаща ги като огромна бяла шатра. Височината на нагрупания снег надминаваше човешки бой. Лятото често бе знойно, горещо, безводно. А когато заваляваха дъждове от дълбоките повече от 3-4 метра речни корита започваха да преливат води и да заливат цяло село.
История
Селото е огнище на българщината векове наред. Много популярна сред местните жители е историческата личност Софроний Врачански.
В близост до микроязовира на пътя към с.Сигмен, до старинната чешма, е въздигнат паментик на поп Стойко Владиславов, по-известен като историческата личност Софроний Врачански - виден български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Всеотдайността му към обществените проблеми на българите го води през редица премеждия, едно от които - сагата с опита да бъде обесен на близка върба е увековечено не само в написаната от него първа автобиографична българска книга "Житие и страдания на бедния Софроний", но и чрез този паметник.
Културни и природни забележителности
Първото килийно училище в Бургаска област е изградено в подножието на връх Илийца, скрито в горските дебри високо в планината. Искрата на българската култура и образование е мъждукала със светлината на свещ.Върху каменни плочи, взети от коритото на близката река жадни за знание и наука костенци са се учили на четмо и писмо. Православната българска църква в центъра на селото се намира в общ двор заедно с голямото за времето си училище. В първата детска полудневна градина моята баба Кръстина, съпругата на Куни Атанасов, е приготвяла храна за малчуганите. Навремето такова доверие се оказвало на най-скопосната, чистоплътна и добра стопанка. Умението да се приготвя вкусна, подходяща за деца храна е трябвало да се съчетава със спазване на строги хигиенни норми с цел предотвратянане на масови хранителни отравяния и инфекции. Ползвала се е планинска вода от двете чешми, пренасяна с менци. Този начин на вадоснабдяване бе ежедневие за костенци до средата на 80-те години.
Килийното училище е вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 век век се появяват и частни килийни училища. В тях учителят (духовно или цивилно лице) занимава всеки ученик по отделно. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Изучават се четене, писане и църковно пеене. Понякога обучението се комбинира с изучаването на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги като Часослов, Апостол, Псалтир и други. До появата на взаимните училища през първата половина на 19 век, килийните училища са единствените български училища по време на робството. Въпреки примитивния характер на обучението, те допринасят за развитието на грамотността сред българското население и спомагат за съхранението на българската народност./Уикипедия /
Редовни събития [редактиране]
Личности
* Проф. Жельо Авджиев (1920-92), литературовед
Музикантът-гъдулар Атанас Вълчев, според твърдения на костенци, е прекарал детството си в селото и е доставял наслада с виртуозните си изпълнения на българска народна музика.
Други
В 60-те и 70-те години на миналия век селото живееше в някакъв собствен ритъм на трудов и обществен живот. Близостта до град Карнобат и редовната автобусна връзка със селищата от съставната общинска система, както и многочисленото население от всички генерации предразполагаха към динамично ежедневие на едно оживено и устремено към прогреса и успеха си село. За мен, градското чедо, той беше омаен, очарователен, суров, натоварен, но изключително здравословен.
