24/02/2026
През м. април 1945 г. бившият пълномощен министър на Царство България в Швеция д-р Николай П. Николаев получава телеграма от българското посолство в Швеция, че е осъден на смърт от народния съд и трябва да се завърне в България, за да се изпълни присъдата, като легацията поема и пътните му разноски! Телеграмата възмущава дипломатическите среди в Швеция и семейството му скоро получава политическо убежище.
Николай Николаев (1887, Шумен – 1960, Упсала, Швеция) завършва с отличен успех Военното училище в София. Като млад кавалерист служи в Добруджа. Следва в Генералщабната академия в Петербург, но прекъсва учението си и се връща в България, за да участва в Балканската и Междусъюзническата война, като командир на конен ескадрон. През Първата световна война е следовател и военен съдия в Първа конна дивизия под командването на генерал Иван Колев.
Редактор е на списание „Нашата конница“ и издава книгата „Конници“ и биографията на генерал Иван Колев. През 1920 г. по силата на Ньойския договор е уволнен с чин подполковник.
Завършва право в СУ и защитава докторат по право в Париж. В периода 1924–1931 г. е началник на Информационната служба при МВнР и директор на официоза „La Bulgarie“, а по-късно е на работа във вестник „Мир“ и практикуващ адвокат.
По негова инициатива в дома му в София е създаден първият български Ротари клуб и той е вицепрезидент на клуба през 1933–1934 г. и президент през 1934–1935 г. Във втория кабинет на Георги Кьосеиванов е министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи и народното здраве. С големи заслуги е за развитието на библиотечното и читалищното дело, гимназиалното образование, на българските училища в Румъния, Югославия, Чехословакия и Швейцария, ученическото здравеопазване и спорта, на статистическото дело и реформата на стенографския правопис.
Полага първия подпис под градоустройствения план на проф. Мусман за развитие на София. Народен представител в XXV ОНС. Обявява се срещу влизането на България в Тристранния пакт и е против приемането на Закона за защита на нацията и в знак на протест подава оставка като председател на парламентарната Комисия по вътрешни работи. Противник е и на обявяването на война на Англия и Америка. Включва се в протестното писмо на Димитър Пешев в защита на евреите.
На 10 септември 1944 г. е отзован като пълномощен министър в Швеция, но отказва да се завърне в България. . Така започва 15-годишното изгнаничество на един от най-достойните български политици, дипломати, военни и общественици. До смъртта си работи по шведски правителствени програми за подпомагане на емигранти, сътрудничи на радио „Свободна Европа“, издава книги, преподава български език и държавно право в Университета в Упсала.
