03/07/2026
Така започна всичко...
Пулия е любов от пръв поглед!
Бяхме обиколили почти цяла Италия, но когато преди 10 години попаднахме там за първи път се влюбихме в спокойствието , маслините, морето и знаехме, че някой ден ще остареем там.
Върнахме се по време на Ковид и тогава попаднахме в Ceglie Messapica. Хората, храната ( Ceglie е кулинарната столица на Пулия), историята...
Не можеше да си тръгнем! Направихме няколко огледа, чист късмет е брокер да ти обърне внимание през август, но извадихме късмет с Валерио и още след месец имахме къща!
Купихме една стара кола от България. Натоварихме я с наследствените сервизи от баба, които никога нямаше да използвам, защото имат златен ръб и са ретро, но концепцията беше такава, както и незавършените картини на дъщеря ни и се качихме на ферибота по залез.
Знаехме, че на сутринта ще започне нашето приключение, наречено Ремонт в Италия, без да говориш италиански.
Не знаехме нищо, разтягахме картата за да намерим магазини за мебели и строителни материали, с майсторите си пишехме на транслейт и рисувахме по стените.
В Италия domani не означава утре, а евентуално догодина.
Открихме Олимпия за тока, Доменико за разрешителните за ремонт, Джузепе за интернета, даже си намерихме и счетоводител за данъците, също без английски. Всички бяха прекрасни. Кога в България майстор ще направи целият ти ремонт без стотинка аванс и ще го гониш за да му платиш, а той все ще ти казва "Има време! Бъди спокойна!" Защото просто му е сложно и не му се занимава да ти пусне фактура. Да, там всичко е с фактури, разрешителни и е законно!
Обичам Рези! Той нито веднъж не каза "Това няма как да стане" и до ден днешен с неговата съпруга Giusy Semeraro се грижат за поддръжката на къщата.
Съседите проявиха жив интерес. Не от къде сме и какво работим. А имаме ли какво да ядем, щом още нямаме кухня. И се започна едно носене на смокини, бадеми, сладкиши...
Ние бяхме първите българи, които виждат, искаха да ни разкажат целия си живот, за голямата си любов, ние кимахме, разбирайки двадесет процента от историята, но това не ги спря.
Мария отсреща, там всички са Мария, ми каза че иска да боядисам и нейната тераса, след като приключа с нашите пет. В железарията, от където купувахме боя, ни подаряваха всички пирони и дюбели.
Докато в къщата се къртеше, ние прекарвахме паузите на Piazza Plebiscito с чаша Негрони и чакахме доставките на мебели, които обикновено идваха ту у някой съсед или изобщо не идваха...
Сега, когато всичко е зад гърба ни и пием просекото си на терасата под звуците на църковните камбани, знаем, че всяка капка пот си е заслужавала. Ние вече не сме просто туристи – а част от общност, част от семейството на Ceglie.
#ПулияНеЕЗаНачинаещи
