16/04/2015
Благодарим за химна
Миналата неделя след литургия в църквата група българи се събрахме в заведение да се почерпим и отпразнуваме цветница някой подхвърли, че ще има хокиен мач България-Южна Африка тук в Cape Town. Аз съм много анти спортен тип човек, а хокея за мен е една от най неразбираемите игри, група мъже гонят една микроскопична шайба. Винаги съм си мислила че основната им цел е мелето, тостестерон какво да кажа... И така между другото се събра група българи ентусиазирани да подкрепим Националите.
Докато пътувахме към ледената пързалка на Grand Casino, където щеше да се проведе срещата реших да се информирам относно хокея колко минути е полувремето, колко полувремена има... За мой късмет съпругът ми е като малка енциклопедия. Запален е по всички спортове редовно следи спортните програми, но единственият спорт, които тренира е шах... ако имаше спорт, който изискваше по малко физическо натоварване от шаха щеше да предпочете него.
Ето ни и нас пред касите чакащи останалите от групата да се появят. През това време през стъклените врати с периферното зрение улових нещо познато и така примамливо, извърнах лице и очите ми започнаха да поглъщат жадно цветовете бяло, зелено, червено като калейдоскоп върху пързалката. В този момент осъзнах защо бях тук не заради мача дори не заради подкрепа на отбора, победа или не нямаше никакво значение бях тук заради една едничка егоистична причина да почуствам България. Тук съм от токова отдавна, че мирисът и усещането за родината се бяха разтворили във времето, но тези момчета баяха дошли само преди дни и все още около тях се носеше аурата на България и точно затова бях тук исках не, имах нужда да се докосна до тази аура да се презаредя.
Мача започна някак мудно залата беше тиха близки и поддръжници на африканският отбор стояха кротко по местата си и наблюдаваха играта, заслушах се в коментарите на моите сънародници май и те не бяха запалени по хокея задаваха по между си същите въпроси които и аз задавах на съпруга си с надеждата да добия някаква представа за това което ще гледам, е да де ние сме тук за подкрепа... В този момент двама африкански играчи изблъскаха едно от нашите момчета притиснаха го до стената и агресивно се опитваха да докопат онова миниатюрно нещо шайбата и нещо в мен се надигна нещо жестоко първично жадуващо за кръв и отмъщение, сега като се замисля държах се като разярена лавица защитавайки малките си. Чакай малко ,,Българи юнаци,, ли чувах хвърлих един поглед към групата точно така те скандираха ние скандирахме развяхме знамената искахме неее... имахме нужда да покажем на момчетата, че сме там, че дори и тук така далеч има частица България и не сме дошли заради победа а за да сме с тях за да сме близо до тях за да може тази частица България да стана мъничко по голяма. От този момент нататък дали така ми се струваше, искаше или наистина бе така тези момчета деца, мъже, всичко в едно носещи герба на България извезан до сърцата им играха за нас за тези, които скандирахме от трибуните ,,Българи ,,
На таблото след сигнала оповестяващ края на срещата беше изписано South Africa 1:2 Bulgaria ... Отборите се подредиха в редица отправили лице и поглед към Нашето знаме и в този момент Българският химн изпълни залата тук в Африка най южната точка на земята, на хиляди километри от родината ние слушахме звуците на така дълбоко вкоренената в нас мелодия. Някъде в замъгленото ми от еуфория съзнание изплува една единствена дума БЛАГОДАРЯ.
Благодарим ви за химна момчета
Едно споделено преживяване от МД.
